Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Господа, истината е, че и четиримата сме се забъркали в една и съща невероятна каша.
Смяташе, че се е изразил точно като англичанин.
Жан-Пиер скочи още преди Стивън да се е доизказал.
— Мен не ме слагайте в кюпа. Няма как да съм забъркан в такава нелепица. Аз съм най-обикновен търговец на произведения на изкуството, а не спекулант.
Робин Оукли също извика още преди Стивън да е успял да възрази:
— За пръв път чувам тия небивалици. Вероятно сте ме сбъркали с друг. Аз съм лекар с кабинет на Харли стрийт, не разбирам нищичко от нефт.
Сега вече Стивън схвана защо хората от отдел „Крупни измами“ са се видели в чудо с тези двамата и защо са му били толкова признателни за съдействието. Всички се извърнаха към лорд Бригсби, който вдигна очи и каза до немай-къде спокойно:
— Бяхте напълно прав за всичко, доктор Брадли, с тази малка подробност, че аз съм загазил повече и от вас. Ипотекирах малката си ферма в Хампшир и теглих заем от 150 000 лири стерлинги, за да купя акциите, а банката едва ли ще протака дълго — предполагам, че ще ме притиснат и ще ми вземат имота. Когато го направят и драгият ми стар баща — петият граф, разбере, с мен е свършено, освен ако на бърза ръка не стана шестият граф.
— Благодаря ви — рече Стивън.
Седна, обърна се към Робин и вдигна изчаквателно вежди.
— Карай, няма какво да увъртам — каза лекарят. — Прав сте, и аз съм се забъркал в тая каша. Дейвид Кеслър ми беше пациент и не знам какво ме прихвана, но вложих в „Проспекта Ойл“ 100 000 лири стерлинги — срещу ценните книжа, които притежавам. Един дявол знае защо го направих. Вече съм на червено в банката, нищо чудно тия дни да ме погнат. Освен това съм ипотекирал къщата си в провинцията, в Бъркшир, плащам и баснословен наем за лекарския кабинет на Харли стрийт, издържам жена с вкус към скъпите тоалети и двама синове, които учат в най-доброто частно подготвително училище в Англия. От половин месец, откакто ме посети следовател Смит, сън не ме лови.
Той извърна очи нагоре. Беше пребледнял като платно, от нахакаността и самочувствието му на преуспял лекар не бе останала и следа.
Всички се вторачиха в Жан-Пиер.
— Добре де, и аз съм затънал до шия — изплю камъчето и той. — Докато цената на акциите е падала главоломно, бях в Париж и сега се чудя какво да ги правя. Теглих заем от 80 000 лири стерлинги, заложих картините в галерията. И не само това, ами препоръчах и на някои приятели да се изръсят и да купят акции на тая проклета фирма.
Всички се умълчаха. Тишината бе нарушена пак от Жан-Пиер:
— И какво предлагате, професоре? — подметна той язвително. — Да се събираме веднъж годишно, за да си припомняме какви глупаци сме били ли?
— Не, друго имам предвид — отвърна Стивън. Колебаеше се. Знаеше, че онова, което смята да предложи, ще всее още по-голям смут. Отново се изправи и каза спокойно и ясно: — Парите ни бяха задигнати от хитър тип, който, както се оказа, няма равен в измамите с ценни книжа. Никой от нас не разбира от борси и борсови спекулации, затова пък всеки е изявен специалист в своята област. Ето защо, господа, предлагам да си върнем пак с измама парите до последното пени.
Известно време всички мълчаха, после заговориха един през друг.
— И как ще си ги върнем? Просто ще отидем и ще ги вземем ли? — подвикна Робин.
— Или може би ще го отвлечем тоя негодник? — включи се и Джеймс.
— Или пък ще му теглим куршума и после ще му приберем застраховката „Живот?“ — възкликна и Жан-Пиер.
Минаха няколко минути. Стивън изчака отново да настане пълна тишина и раздаде четирите папки, върху които пишеше „Харви Меткаф“, а отдолу имената на всеки от присъстващите: зелена папка за Робин, синя — за Джеймс, и жълта — за Жан-Пиер. Стивън остави за себе си червения оригинал. Всички бяха изумени. Докато бяха кършили ръце и се бяха вайкали, Стивън Брадли не бе жалил сили и бе свършил добра работа.
Той продължи:
— Прочетете, ако обичате, внимателно папките. От тях ще разберете всичко, което се знае за Харви Меткаф. Вземете документите и се запознайте със сведенията, после нека всеки измисли план как четиримата да си върнем парите — как да измъкнем един милион долара, без Харви да се усети. Нека всеки предложи свой план. В него могат да участват и останалите трима. След половин месец ще се съберем отново, за да представим заключенията си. Всеки от групата ще вложи в общото начинание по десет хиляди долара, аз като математик ще водя счетоводството. Всички разходи ще бъдат включени в сметката на господин Меткаф, в това число пътните ви днес и стойността на вечерята.