Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
Жан-Пиер и Робин пак понечиха да възразят, но Джеймс ги прекъсна и каза простичко:
— Приемам. Нямаме какво да губим. Всеки от нас поотделно няма никакви шансове, но ако се обединим, ще му разкажем играта на тоя негодник.
Робин и Жан-Пиер се спогледаха, вдигнаха рамене и кимнаха.
Четиримата започнаха да обсъждат най-подробно материалите, които Стивън бе събрал през последните дни. Тръгнаха си от „Модлин“ някъде към полунощ и се споразумяха след половин месец да се съберат отново, за да решат какво да предприемат. Никой не знаеше как ще свърши всичко, затова пък дълбоко в себе си усещаха облекчение, че не са сами в бедата.
Стивън отсъди, че първата част от плана му да разгромят с общи усилия Харви Меткаф е минала дори по-добре, отколкото се е надявал. Дано само заговорниците вземеха присърце нещата. Седна във фотьойла, впери поглед в тавана и продължи да мисли.
Глава 6
Робин отиде при автомобила, който беше оставил на Хай стрийт — не за пръв път беше доволен, че е сложил върху колата лепенка с надпис: „Лекар на повикване“, даваща му по-голяма свобода при паркирането. Пое към дома си в Бъркшир. Дума да няма, Стивън Брадли бе изумителен човек и Робин бе решен да прави, да струва, но да измисли нещо, което да му осигури пълноценно участие в плана.
Представи си колко хубаво ще бъде да си върне парите, които заради някакъв неразумен съвет бе поверил на „Проспекта Ойл“ и Харви Меткаф. Беше длъжен да опита. Така де, нищо чудно за измама и фалит да го заличат от регистъра на Съвета на общопрактикуващите лекари. Смъкна малко прозореца на автомобила, за да се поосвежи след прекрасното пивко червено вино, и още веднъж се замисли за предизвикателството, отправено му от Стивън.
Не усети кога се е прибрал от Оксфорд. Беше погълнат от мислите си за Харви Меткаф и когато се върна вкъщи при жена си, почти не помнеше как е стигнал дотук. Ако не броим вродения му чар, притежаваше само една дарба и се надяваше тъкмо тя да е силата в неговата броня и слабото място в защитата на Харви Меткаф. Заповтаря си на глас нещо, написано на страница шестнайсета в папката на Стивън: „Напоследък Харви Меткаф се притеснява и за…“.
— Къде се губиш, скъпи?
Робин се сепна от гласа на жена си и заключи куфарчето, където бе прибрал зелената папка с документите за Меткаф.
— Още ли не спиш, Мери?
— Е, не съм започнала да бълнувам.
Робин трябваше бързо да измисли нещо. Още не беше набрал смелост да каже на жена си колко глупаво е вложил парите, но все пак й беше споменал, че ще ходи на вечеря в Оксфорд — преди да тръгне, и той още не знаеше, че отива там във връзка с „Проспекта Ойл“.
— Един стар приятел от Кеймбридж е назначен за преподавател в Оксфордския университет, затова покани на вечеря неколцина от съвипускниците си — прекарахме си страхотно. Там бяха Джим и Фред от колежа, но ти надали ги помниш.
„Доста неубедително“ — помисли Робин, но в един и петнайсет посред нощ не можа да се сети нищо друго.
— Сигурен ли си, че не си прекарал страхотно с някое хубаво гадже? — взе да подпитва Мери.
— Опасявам се, че Джим и Фред трудно ще минат за красиви дори в очите на собствените си любещи съпруги.
— По-тихо, Робин, ще събудиш децата.
— След половин месец съм канен пак…
— Знаеш ли, хайде да лягаме, ще ми разкажеш утре на закуска.
Робин въздъхна от облекчение — до сутринта нямаше да му додяват с досадни въпроси. Легна до жена си, облечена в коприна и ухаеща на парфюм, прокара обнадежден пръст по гърба й, замилва я по корема.
— Остави ме, виж кое време е — промърмори сънено тя.
Двамата заспаха.
Жан-Пиер беше отседнал в хотел „Ийст гейт“ на Хай стрийт. На другия ден в галерията на колежа „Крайст Чърч“ щеше да се открие изложба с картини на студенти. Жан-Пиер открай време търсеше нови млади таланти, които да приобщи към галерия „Ламан“. Художественият свят в Лондон бе усвоил от галерия „Марлборо“ на Бонд стрийт, на две крачки от галерията на французина, колко прозорливо е да откупуваш платна на млади живописци и да си съпричастен към творческото им израстване. Сега обаче на Жан-Пиер не му беше до артистичното бъдеще на галерията — на карта беше заложено самото й съществуване, а мълчаливият американец, който преподаваше в „Модлин“, му предоставяше възможност отново да си стъпи на краката. Той се върна в уютната хотелска стая и въпреки късния час се зачете в папката с намерението да разбере къде точно се вмества в картинната мозайка. Не смяташе да допуска да го засенчват двама англичани и един американец. През 1918 година баща му бе спасен край Рошфор именно от британците, през 1945 година пък американците го бяха измъкнали от военнопленническия лагер недалеч от Франкфурт. Нищо не можеше да попречи на Жан-Пиер да се включи с всички сили в операцията. Той чете жълтата папка до среднощ: в ума му вече се избистряше план.