Нито пени повече, нито пени по-малко

Стивън се запита дали журналистите ядат и пият така всеки божи ден. До тях университетските преподаватели изглеждаха едва ли не отшелници — как ли все пак излизаха вестниците?

Едвам се добра по задръстените улици до гарата, хвана в последния момент влака за Оксфорд в 5:15 и чак след като остана сам в стаята си в колежа, се зае да проучва резултатите от своето малко разследване. Беше капнал от умора, но си наложи да седне на писалището и да подготви първата чернова на досието на Харви Меткаф.

На другия ден отново се качи на влака в 8:17 за Лондон, този път обаче си купи билет за втора класа. Кондукторът повтори като курдисан забележката да закусел и да напуснел вагон-ресторанта.

— Не се притеснявайте, ще се преместя — каза Стивън, но не се и помръдна от първа класа и си пи кафето чак до края на едночасовото пътуване.

Остана доволен от себе си — беше спестил две лири стерлинги, точно както би постъпил и Харви Меткаф.

След като слезе на гара Падингтън, се вслуша в съвета на Тери Робъртс и отиде с такси до американското посолство, огромна монолитна девететажна сграда с площ 2500 квадратни метра, заела от едната страна цялото пространство на Гровнър Скуеър. Посолството обаче не бе така изискано, както великолепната официална резиденция на американския посланик — Уипфийлд Хаус в Риджънтс Парк, където миналата година бяха поканили Стивън на прием и където навремето е живяла Барбара Хътън, докато през 1946 година американската държава не е купила сградата.

Входът за библиотеката и справочната към американското посолство беше заключен. От немай-къде Стивън се взря в плочата върху стената на коридора отвън, на която бяха изписани имената на посланиците на САЩ във Великобритания. Зачете от Уолтър Аненбърг назад и тъкмо стигна до Джоузеф Кенеди, когато вратата на библиотеката се отвори рязко, точно както по банките. Надутото момиче зад бюрото с табела „Справки“ не бе особено отзивчиво, щом чу, че става въпрос за Харви Меткаф.

— Защо се интересувате от тези сведения? — тросна се то.

Стивън се сепна, после обаче бързо си възвърна самообладанието.

— През есента се връщам в Харвардския университет, ще преподавам там и смятам, че е редно да знам повече за връзките на Меткаф с университета. В момента съм хоноруван преподавател в колежа „Модлин“ в Оксфорд.

Отговорът на Стивън сякаш пришпори момичето — то начаса се разтича и след броени минути му донесе папката. В нея за разлика от папката на „Ню Йорк Таймс“ нямаше пикантни подробности, затова пък бяха посочени точните суми, които Харви Меткаф беше вложил в благотворителни начинания и бе дарил на Демократическата партия. Повечето хора си мълчат колко пари са пръснали за политическите партии, но Харви очевидно бе чувал само за светилото — изглежда, никой не му беше споменавал за крините12.

След като приключи в библиотеката на посолството, Стивън хвана такси, отиде в представителството на „Кюнард“13 на Сейнт Джеймс Скуеър и разговаря с една от служителките на гише „Резервации“, оттам мина през „Кларидж“14 и прекара няколко минути с дежурния на регистратурата. Проучването му приключи с телефонно обаждане до Монте Карло. Стивън се върна в Оксфорд пак с влака в 5:15.