Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
На гара Падингтън си запроправя път през пъплещите като мравки хора отпред, доволен, че е избрал почти отшелническия живот в университетското градче, или по-скоро, той е избрал него. Лондон не му харесваше, струваше му се огромен и безлик. Стивън се страхуваше да не се изгуби с автобусите на градския транспорт и метрото и винаги пътуваше с такси. Защо ли англичаните не вземеха да си номерират улиците, та американците да знаят къде се намират?
— Редакцията на вестник „Таймс“, Принтинг Хаус Скуеър.
Таксиметровият шофьор кимна и след като подкара черния остин, се вля в потока от коли по Бейзуотър Роуд, покрай подгизналия от дъжда Хайд Парк. Минзухарите при Марбъл Арч изглеждаха посърнали и свъсени, бяха свели главици досами гъстата трева. Стивън винаги се бе възхищавал на лондонските таксита — по тях нямаше нито една драскотинка или петънце. Навремето му бяха казвали, че на шофьорите не им е позволено да взимат пари от клиентите, ако автомобилът не е в пълна изправност. Колко различни бяха такситата тук от раздрънканите жълти чудовища в Ню Йорк! Шофьорът зави при Хайд Парк Корнър и подмина Камарата на общините при Ембанкмънт. Пред Парламента се вееха знамена. Стивън сбърчи чело. За какво ли беше уводният материал на първа страница, който бе прегледал надве-натри във влака? А, да, имало среща на държавните глави от Британската общност. Всъщност защо ли се учудваше, че делничният живот наоколо си продължава както преди?
Не знаеше откъде да започне проучването за Харви Меткаф. Ако беше в Харвардския университет, начаса щеше да изтича при стария приятел на баща си Ханк Суолтс, кореспондент в икономическия отдел на вестник „Хералд Американ“. Ханк със сигурност щеше да му разкаже всички клюки. В познанията си за сенчестия бизнес Ричард Комптън-Милър, който работеше в отдел „Общество“ на „Таймс“, изобщо не можеше да се мери с Ханк, но в Англия Стивън не познаваше друг журналист. Миналата пролет Комптън-Милър беше идвал в „Модлин“, за да напише репортаж за Майския празник10, честван открай време в Оксфорд. На първи май хористите се бяха качили на кулата в колежа и бяха посрещнали изгряващото слънце със строфи на Милтън:
По бреговете на реката, под моста Модлин, на който Комптън-Милър и Стивън бяха застанали, се виждаха влюбени, които безспорно бяха преизпълнени от вдъхновение и нежни чувства.
След това Стивън се бе почувствал по-скоро притеснен, отколкото поласкан от дописката, която Комптън-Милър беше пуснал в „Таймс“: учените не употребяват думата блестящ, това обаче не може да се каже за журналистите. На по-докачливите сред преподавателите, колеги на Стивън, не им стана особено приятно, когато видяха как Комптън-Милър го описва като най-ярката звезда в съзвездие от средна величина.
Таксито зави и спря отстрани на масивната статуя, дело на Хенри Мур. „Таймс“ и „Обзървър“ се помещаваха в една и съща сграда, но имаха отделни входове — далеч по-престижният беше на „Таймс“. Стивън попита мъжа на „Пропуски“ къде да намери Ричард Комптън-Милър и той го прати на петия етаж, в малък кабинет в дъното на коридора.
Когато Стивън влезе в редакцията, беше десет и нещо, а наоколо нямаше жива душа. По-късно Комптън-Милър му обясни, че работещите в националните всекидневници се събуждали едва към единайсет и после обядвали дълго, някъде до три следобед. Работата кипяла между три и осем и половина вечерта, когато вестникът без първа страница заминавал за печат. Към пет следобед репортерите се сменяли изцяло и застъпилите по-късно имали задачата да следят новините през нощта и най-вече какво става в Америка, защото, ако президентът направел важно изявление, когато във Вашингтон било следобед, вестниците в Лондон вече били под печат. Понякога се случвало да променят по пет-шест пъти на нощ уводния материал на първа страница — например след убийството на президента Кенеди, вестта за което достигнала Англия някъде в седем вечерта на 22 ноември 1963 година, цялата първа страница била свалена, за да бъде отразена трагедията.
— Благодаря ти, Ричард, че заради мен дойде толкова рано. Не знаех, че започвате работа едва по обяд.
Ричард се засмя.
— Не се притеснявай. Сигурно ти се струваме големи лентяи, но посред нощ, когато ти си спиш сладко-сладко третия сън, тук още ври и кипи. Та какво те води насам?
— Опитвам се да проуча един свой сънародник, казва се Харви Меткаф. Сред най-щедрите дарители на Харвардския университет е, затова, когато се върна, искам да знам всичко за него, за да го полаская.
10
Празник, който се отбелязва през първата неделя на май с танци около майското дърво и с коронясване на кралицата на месец май. — Б.пр.