Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
При следващото ми събуждане ароматът на кафе се бе засилил, а въпросният някой се намираше значително по-близо — всъщност беше надвесен над леглото ми с чаша в ръка и с усмивка. Помечтай, и ще ти се въздаде.
— Ти си тук! — казах аз.
— Отключих си и влязох. — Рейчъл Суенсън постави чашата на нощното шкафче, наведе се и ме целуна. Бях се прибрал малко след четири. Погледнах часовника на нощното шкафче. Беше седем без десет.
— Ще поостанеш ли, или си тръгваш? — попитах аз.
— Тръгвам си. Имам ранно съвещание.
— Защо ли си мисля, че ще се оправят и без теб? Само днес, по изключение?
Усмивката на Рейчъл беше лъчезарна, а тялото й излъчваше божествен аромат дори когато поклати глава. Прекарах ръка по бедрото й и за миг ми се стори, че нейното „не“ клони към „може би“. Точно този момент избра Родригес, за да позвъни.
— Ало! — казах аз.
— Звучиш като умряла лисица.
— Майната ти! Току-що се събудих.
Полицаят се изсмя гърлено.
— Готов ли си да вървим?
— Да вървим ли? Къде?
— Лосън иска да се срещнем тази сутрин на станцията на метрото при „Саутпорт“. Вече били приключили с огледа на местопроизшествието, но тя си била намислила да хвърли още един поглед.
— Казах на Хюбърт Ръсел, че ще пия кафе с него.
— Смяташ да го поставиш в течение ли?
— Може би. Защо не дойдеш с нас? Ще ми спестиш труда да ти обяснявам всичко още веднъж.
— Какво да ми обясняваш?
— Кафе „Филтър“ на Милуоки Стрийт знаеш ли го?
— Разбира се.
— Точно в осем. Тогава ще говорим.
Затворих телефона. Рейчъл приседна до мен на леглото и трийсет секунди я прегръщах. Ако си знаех интереса, изобщо нямаше да я пусна.
— Струва ми се, че и двамата ни чака тежък ден — каза тя.
Вчера й се бях обадил по телефона само колкото да й кажа, че съм привлечен по случая „Саутпорт“ и че ще й обясня всичко по-късно. Въпросното „по-късно“, доколкото можех да преценя, беше сега.
— Какво искаш да знаеш? — попитах аз, като отпуснах глава на възглавницата.
— Ами за начало допускам, че ти си свидетелят, за когото споменава полицията във връзка със стрелбата на „Саутпорт“?
— Нещата са малко по-сложни.
— Направо съм в шок!
— Не се съмнявам.
— Искам да знам какво става.
— Засега мога да ти кажа, че съм прикрепен към работната група, която разследва случая.
Тя се намръщи.
— И двете убийства?
Повдигнах се на лакът.
— Да, те са свързани помежду си. Я чакай да те питам, ти познаваш ли Катрин Лосън?
Рейчъл Суенсън беше може би най-интелигентната жена, когото познавах, и със сигурност най-красивата. Освен това беше действащ съдия към Северния съдебен окръг на щата Илиной, което означаваше, че познава федералните. Не всички, разбира се, но достатъчно.
— Естествено. Катрин е изгряващата звезда на Бюрото. Заедно с нея ли работиш по случая?
— Поне така изглежда. Аз и Родригес.
— Звучи интересно.
Много ми се щеше да я попитам защо намира агент Лосън за толкова интересна. Исках също толкова, ако не и още повече, да подмамя нейна светлост в леглото. За съжаление и двамата закъснявахме.
— Да се видим по-късно — предложих аз.
— За вечеря?
— Да, за вечеря. Каквото и да става.
— Ти ли ще готвиш?
— Ако не те е страх да пробваш…
— Точно в седем, Кели!
— Искам те прегладняла!
Допих си кафето и спуснах крака от леглото. Рейчъл ме докосна по рамото.
— Колко дълбоко си се накиснал в тази история?
Долових в гласа й същата притеснена нотка, както и предишната вечер. Сигурно беше свързана с главната роля, която ми бе отредена — на мишена в панаирджийско стрелбище.
— Става въпрос за работна група, Рейчъл. Най-вероятно ще седя в някоя тясна съвещателна зала и ще се наливам с изветряло кафе.
Тръгнах припряно към банята. Рейчъл ме следваше по петите.
— Не е нужно да лъжеш, Майкъл.
Тя каза това, облегната на рамката на вратата. Част от съзнанието ми регистрира краката й, които бяха великолепни. Целият ми останал мозък беше зает да отрича.
— Какво очакваш да чуеш? — казах аз и пуснах водата в мивката.
— Сериозно ли питаш?