Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Пам!
Младата жена се спря, обърна се към нея и видимо пребледня.
— Госпожо Захарис.
Хелън я улови за ръката и каза:
— Трябва да ме спасиш от тези навлеци тук. Искам да кажа, знам, че работиш за съпруга ми, но ако ме отървеш от поредния разговор с Картър Тарлтън за риболова в Мейн, ще ти бъда вечно благодарна.
Пам се огледа неуверено.
— Ами… Добре.
Момичето бе напълно лишено от индивидуалност. Вярно, беше привлекателно, но му липсваше интелигентност. Често се чудеше защо Джим я държи, вместо да наеме някоя по-способна жена да движи делата му.
— Така. — Хелън отново отпи от виното. Всъщност оказа се, че да разговаря със секретарката на мъжа си е по-трудно, отколкото да слуша за дневния улов на Картър. — Как вървят нещата?
Пам почти незабележимо направи крачка назад. Почти незабележимо за всеки, освен за съпругата на политик, която се надява околните да не забележат колко е пияна. Първата мисъл на Хелън бе, че се е отвратила от миризмата на алкохол в дъха й. Следващата, че нещо е заседнало между зъбите на момичето.
— Имаш нещо между… — подхвана и посочи с пръст към устата си.
— Извинете? — неразбиращо я погледна Пам.
За части от секундата, точно преди да изрече думата „зъби“, тя разбра какво всъщност има на предния зъб на секретарката.
Къдрав черен косъм.
Без да има някакви доказателства, стопроцентово бе сигурна, че е на съпруга й.
— Така ли? — попита Пам, все още не осъзнавайки, че жената срещу нея й казва, че в устата й има косъм от нечии интимни части.
— Това е… — Хелън се поколеба. Нямаше как да го изрече. И с цялата увереност, че принадлежи на собствения й мъж, нямаше и причина да го произнася. — О, нищо. Просто игра на светлината.
— О! Сигурно. — Младата жена й отправи крива усмивка и без всякакво притеснение измъкна косъма от устата си.
Е, вече нямаше никакво съмнение за какво става въпрос. Дори почтена дама като Нанси Кабът би могла да го потвърди. А наоколо имаше десетки такива.
Установи, че това почти я зарадва.
— Имате ли представа къде бих могла да намеря Дж… сенатор Захарис? — Пам обвързваше себе си с Джим с всяка изречена дума.
Дали се дължи на виното или на последните десетина години, Хелън не можеше да отговори със сигурност, но заяви:
— Последния път, когато го видях, стоеше в коридора и разговаряше с някого. — Трябваше да бъде по-предпазлива в приказките си, но не я беше грижа. В този момент нищо не я интересуваше.
Тя бе откраднала от магазин.
И я бяха хванали.
А секретарката на съпруга й, която се обръщаше към него на малко име и която, като се позамисли сега, бе отсъствала за известно време от партито заедно с него, след като се появиха отново, вече бе със заседнал между зъбите й черен интимен косъм.
Тази вечер определено не й върви.
— Госпожо Захарис, ето че отново се срещаме!
Беше фотографът Джералд.
Дали защото главата й все още бръмчеше от току-що направеното откритие за съпруга й и административната му секретарка, но внезапно този мъж й се стори далеч не толкова привлекателен и много по-грубоват.
— Така е — отвърна, свикнала на такива събирания да се държи колкото може по-любезно.
В случая това се свеждаше до изречената фраза.
— Съжалявам, че малко по-рано ни прекъснаха.
Вече навлизаше във фазата на цинизма. Нещо в този човек, в неговото упорство и във факта, че сякаш го вижда, накъдето и да се обърне, я притесняваше.
— Защо?
— Защото не успяхме да си поговорим.
— Така ли?
Той я изгледа хладно.
— Точно така. Имах намерение да ви разкажа за една от най-интересните фотосесии, които направих напоследък. Всъщност вчера. — Поколеба се по-дълго, отколкото позволява приличието. — Правихте ли нещо интересно вчера?
Освен че ме хванаха да крада в магазина?
— Нищо, за което да си спомням. — Вече започваше да усеща замайването от алкохола.
— Много странно — каза Джералд, — защото запълвахте най-интересната част от моя ден.