Сянка и кост

– Че защо ще му е на Тъмнейший да ме крие?

Женя сви рамене.

– Като тайно оръжие за постигане на своите цели. За лична изгода. Знае ли човек... Царят обаче е... Е, ти и сама ще видиш какъв е.

Стомахът ми се обърна. Съвсем скоро щях да бъда представена на царя.

Опитах да се овладея, но когато Женя ме изведе бързешком от стаята и се втурна по коридора, краката ми се наляха с олово и взеха да треперят.

На последното стъпало на стълбището тя се обърна към мен и прошепна:

– Ако някой пита, само съм ти помогнала да се облечеш. Не ми е позволено да работя върху никой от Гриша.

– И защо не?

– Защото задръстената царица и още по-задръстените ù придворни смятат, че не било честно.

Зяпнах срещу Женя – да обидиш царицата, се смяташе за предателство, но нея явно не я беше грижа.

Когато влязохме в огромната куполна зала, вътре вече беше пълно с гришани в пурпурни, морави и тъмносини одежди. Повечето изглеждаха на моите години; неколцината по-възрастни се бяха събрали в единия край. Но въпреки среброто в косите им и бръчките по лицето те пак бяха удивително привлекателни. Всъщност всички в тази зала изглеждаха изнервящо добре.

– Царицата може и да има право – промърморих под нос.

– О, това тук не е мое дело – отвърна Женя.

Свих вежди. Ако Женя казваше истината, тогава гледката пред очите ми беше поредното доказателство, че моето място не е тук. Някой ни забеляза да влизаме, разговорите утихнаха и всички погледи се впериха в мен.

Висок широкоплещест гришанин пристъпи напред. Кожата му беше силно загоряла от слънцето и от него лъхаше превъзходно здраве. Направи дълбок поклон и се представи:

– Аз съм Сергей Безников.

– Аз съм...

– Естествено, че знам коя сте – прекъсна ме той и белите му зъби лъснаха. – Елате, нека ви представя. Вие сте с нас. – Той ме подхвана за лакътя и ме побутна към група Корпоралки.

– Тя е Призоваваща, Сергей – обади се момиче в син кафтан и падащи като каскада кестеняви къдри. – Затова трябва да дойде заедно с нас. – Сред Етералките зад нея се надигна одобрително мърморене.

– Мари – обърна се с неискрена усмивка към нея Сергей, – нали не очакваш тя да влезе в тронната зала заедно с по-нисшия орден на Гриша?

Алабастровата кожа на Мари изведнъж стана на петна, а неколцина Призоваващи скочиха на крака.

– Трябва ли да ти се напомня, че самият Тъмнейший също е Призоваващ?

– Сега пък да не се сравнявате с Тъмнейший?!

Мари взе да пръска слюнка от бяс и аз се намесих, за да възстановя мира:

– Защо просто не продължа заедно с Женя?

Разнесе се сподавено хихикане.

– С една Шивачка?! – възкликна втрещен Сергей.

Погледнах Женя, но тя само поклати глава и се усмихна.

– Тя е една от нас – запротестира Мари и наоколо се надигна крамола.