Сянка и кост

– Благодаря, царице моя.

– Сигурно всичко тук ти е чуждо. Ще имам грижата животът в двора да не те поквари като останалите – продължи царицата и стъкленосините ù очи се плъзнаха към Женя. Оскърблението беше недвусмислено, но Женя не се издаде с нищо – факт, който явно не се понрави на царицата. Тя ни освободи с леко махване на отрупаната си с пръстени ръка. – Сега може да си вървите.

Докато Женя ме водеше обратно по коридора, ми се стори, че я чувам да мърмори: „Дърта крава!“. Преди да се реша да я попитам за последните думи на царицата обаче, насреща в празния коридор изникна Тъмнейший.

– Как се представи пред царицата? – попита той.

– Представа нямам – отвърнах откровено. – Тя беше много мила с мен, но през цялото време ме гледаше така, сякаш кучето ù ме е изплюло.

Женя се изкиска, а устните на Тъмнейший се извиха в нещо много близко до усмивка.

– Е, добре дошла в двора тогава.

– Не съм много сигурна дали ми харесва.

– На никой не му харесва – призна той, – но всички гледаме да се представим колкото се може по-добре.

– Царят изглеждаше доволен – казах.

– Царят е същинско дете.

Челюстта ми увисна от изненада и аз се огледах притеснено да видя дали някой не ни подслушва. Изглежда, за всички тук предателството беше естествено като дишането. Женя изобщо не даваше вид да е смутена от думите на Тъмнейший.

Той май усети притеснението ми, защото добави:

– Днес обаче благодарение на теб е едно много щастливо дете.

– Кой беше онзи брадат мъж с царя? – попитах, стараейки се час по-скоро да сменя темата.

– Аппарат?

– Свещеник ли е?

– Нещо такова. Някои казват, че е фанатик, други – че е измамник.

– Ами вие?

– Според мен от него има полза. – Тъмнейший се обърна към Женя. – Мисля, че достатъчно натоварихме Алина за днес – продължи. – Отведи я обратно в нейните покои, нека ù вземат мерки за кафтан. Утре започва обучението ù.

Женя леко се поклони, сложи ръка върху рамото ми и ме поведе. Почувствах как ме обземат едновременно странна възбуда и облекчение. Моята сила (моята сила – продължаваше да ми се вижда като нещо нереално) се беше проявила отново и ме бе отървала от опасността да стана за смях пред всички. Справих се с аудиенцията при царя, както и с представянето при царицата. На всичкото отгоре щяха да ми дадат и кафтан като на един Гриша.

– Женя – извика подире ни Тъмнейший, – кафтанът да е черен.

Женя ахна от изненада. Погледнах смаяното ù лице, после се обърнах към Тъмнейший, който вече се канеше да ни остави.

– Почакайте! – извиках, преди да успея да се овладея. Тъмнейший се закова на място и обърна към мен очите си с цвят на скала. – Аз... ако е възможно, бих предпочела сини одежди, нали Призоваващите са в синьо.