Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Почакайте! - Пади залитна, докато му правеше знаци с ръце. - Дръжте се! - каза той и се озърна наоколо. - Помощ! - извика той. Никой не се появи и Пади безпомощно се взря в агонизиращия мъж. - Аз ще... ще потърся помощ. Почакайте малко. Сега се връщам. - Той отново се огледа. - Помогнете!
Само вятърът отговори. Пади остави ранения и объркано направи няколко крачки в една посока, после пое в друга. Стъписан, Пади и не знаеше какво да предприеме. Изведнъж съзря светлина в една сграда и се затича нататък. Сградата беше Chester Beatty Library.
Стигна до портата и заблъска по стъклото.
- Помощ! - извика той. - Отворете вратата! Някой да помогне!
Нощният пазач веднага изникна във вътрешното фоайе на библиотеката с навъсено лице. Приближи се до стъклената врата и се втренчи в Пади през стъклото. С жест, който не търпи възражения, пазачът му махна с ръка да изчезва.
- Отворете вратата! - настоя Пади и още по-силно затропа по стъклото. - Помогнете!
Нощният пазач видимо се ядоса. Измъкна палката от колана си и разгневено отвори вратата.
- Какво става? - изръмжа той, замахвайки е палката. - Веднага се пръждосвай от тук! Марш!
Пади посочи наляво.
- Там! - каза той. - Там един човек има нужда от помощ! Ранен е! Можете ли да помогнете?
Нощният пазач се загледа в указаната посока и съзря простряното човешко тяло.
Загрижено издърпа уоки-токито.
- Феникс вика Ийгъл.
Бяха необходими две секунди, за да чуе в отговор:
- Какво има, Феникс?
- Имам проблем на входа на Chester - отвърна. - Излизам и ще се свържа пак след тридесет секунди.
- Ще чакам, Феникс. Over44.
Пазачът заключи вратата след себе си и тръгна към поваленото тяло, след като се увери, че вонящият бездомник се държи на почтително разстояние от него. Знаеше, че трябва да внимава и да бъде предпазлив; все пак съществуваше възможност това да е просто инсценировка с цел нахлуване в библиотеката.
Но когато стигна до падналия, съмненията му изчезнаха. Нощният пазач веднага разпозна клиента, който преди минута беше изпратил до вратата на библиотеката.
Тогава видя кръвта.
- My god!45
Той клекна до ранения и откри раната. Беше на врата и изглеждаше сериозна. Беше твърде сложна за слабите му познания по оказване на първа помощ и нямаше да успее да се справи с нея. Човекът потръпваше конвулсивно, сякаш имаше треска. Нуждаеше се от професионална помощ. И то бързо. Нощният пазач допря уоки-токито до устните си.
- Феникс вика Ийгъл.
- Какво става, Феникс?
- Имам тежко ранен на входа на Chester - докладва той. - Незабавно извикай линейка. Случаят е спешен.
Хвърли уоки-токито и отново се наведе над ранения, който трепереше неудържимо. Пазачът докосна врата му с пръсти и се опита да намери раната, от която бликаше кръв, с надеждата да я запуши. В този миг кръвта престана да извира и конвулсиите спряха. Първата му реакция беше да извика от облекчение, но после погледна лицето на жертвата и разбра защо кървенето и треперенето бяха спрели.
Мъжът беше издъхнал.
XIV
ДВАМАТА ПАРАМЕДИЦИ СЕ ЗАЛОВИХА ЗА РАБОТА; единият хвана трупа за раменете, другият за краката, преброиха до три и внимателно го поставиха на носилката. След това отново го покриха с чаршафа и вдигнаха носилката, отнасяйки Патрисия към изхода на библиотеката. Клекнал в прохода между двете зали с ръкописите, Томаш видя носилката да минава пред него и да изчезва през една врата. Един дълъг миг остана загледан след нея, сбогувайки се мълчаливо с галисийската си приятелка.
- Каква е тази история за Мария? - Въпросът на Валентина наруши скръбно-тържествената атмосфера на момента. - Твърдите, че Девата всъщност не е девица?
Историкът посочи към шарадата, надраскана на изоставения на пода лист.
- Това ни разкрива загадката.
Инспекторката от Криминалната полиция погледна с любопитство неразбираемото съобщение, опитвайки се да разбере къде точно португалският учен открива връзка с Дева Мария. Колкото и задълбочено да се взираше в драсканиците, не успяваше да съзре и най-малка следа.
- Преди малко казахте, че тук е написана думата душа - спомни си тя. - Доколкото знам, това няма никаква връзка с майката на Исус.
Томаш посочи първата драскулка, пред думата душа.
- Виждате ли този символ, който прилича на вила? - попита той. - Това е ключът към декодирането на това послание.