Зимата на света [bg]

II

Глухарчетата в Лондон вече цъфтяха, когато Дейзи и Бой отидоха на преглед. Посещението при лекаря беше идея на Дейзи. До гуша й беше дошло Бой да я обвинява, че не може да забременее. Той непрестанно я сравняваше със снаха си Мей — съпругата на брат му Анди — която вече беше родила три деца. — Сигурно нещо не ти е наред — нападателно беше заявил Бой. — Навремето забременях веднъж — отговори Дейзи. Тя потрепери, когато си спомни болката от помятането; после си спомни как Лойд се грижеше за нея и усети друга болка. — Нещо може да е станало след това и да си безплодна — упорстваше Бой.

— Може пък ти да си безплоден.

— Какво искаш да кажеш?

— Със същия успех нещо може да не е наред с теб.

— Абсурд.

— Слушай сега, ще сключим сделка — подхвана Дейзи и й хрумна, че преговаря като баща си. — Аз ще отида на преглед, ако и ти се прегледаш.

Бой беше изненадан, поколеба се и отговори:

— Добре. Иди първо ти. Ако кажат, че си добре, ще отида и аз.

— Не. Първо ти.

— Защо?

— Защото не вярвам, че спазваш обещанията си.

— Добре тогава, отиваме заедно.

Дейзи не можеше да прецени защо се притеснява. Тя не обичаше Бой — отдавна не го обичаше. Беше влюбена в Лойд Уилямс, а той още бе в Испания с мисия, за която не можеше да говори много. Но Дейзи беше омъжена за Бой. Той й изневеряваше, разбира се, с доста жени. Тя също беше извършила прелюбодеяние, макар и само с един мъж. Нямаше морални основания, на които да се опре, и това я парализираше. Просто имаше чувството, че ако изпълни дълга си като съпруга, ще може да запази последните останки от самоуважението си. Лекарският кабинет се намираше на улица „Харли“, недалеч от дома им, но в не толкова престижен квартал. Прегледът се стори на Дейзи неприятен. Лекарят бе мъж. Мърмореше за десетминутното й закъснение. Зададе множество въпроси за общото й здравословно състояние, за цикъла й, за „отношенията“ със съпруга й, както се изрази. През това време не я гледаше, а си водеше бележки. После вкара във вагината й разни студени метални инструменти. — Няма защо да се тревожите — рече. — Правя това всеки ден. После се ухили с усмивка, която говореше тъкмо обратното. Когато излезе от кабинета, Дейзи почти очакваше Бой да се откаже от сделката и да не се прегледа. Той беше раздразнен, но влезе. Докато го чакаше, Дейзи препрочете писмото от своя полу-брат Грег. Грег беше узнал, че е баща — имал дете от едно чернокожо момиче, с което имал връзка, когато бил на петнадесет години. За удивление на Дейзи, такъв донжуан като Грег бе развълнуван от бащинството и държеше да е част от живота на детето, макар и по-скоро като чичо, а не като баща. Още по-голямата изненада бе че Лев се запознал с внука си и обявил, че той е умно дете. „Каква ирония“, каза си Дейзи. „Грег има син, въпреки че никога не е искал това. А Бой, който така отчаяно иска син, няма.“ Бой излезе от кабинета след един час. Лекарят обеща да им представи резултатите след седмица. Тръгнаха си в дванадесет часа.