Прагът на вечността [bg]

Излязоха, запримигваха на вечерното слънце и решиха да отидат за по едно питие в близката кръчма Златния рог.

— Не ми се пие — рече Лу.

— Не се превземай — прекъсна го Бъз. — Че кога си казвал „не“ на литър бира?

— Да отидем в някоя друга кръчма тогава — предложи Лу.

— Защо?

— Не ми харесва видът на тази.

— Ако се притесняваш, че ще ти досаждат, сложи си слънчевите очила. Бяха се показвали по телевизията няколко пъти и от време на време феновете ги разпознаваха в някой бар или ресторант, но това рядко биваше неприятност. Бяха се научили да стоят далеч от места като кафенетата близо до училища, където се събираха тийнейджъри, защото това можеше да доведе до сцени с тълпата. В заведенията за възрастни обаче се чувстваха чудесно.

Влязоха в Златния рог и се насочиха към бара. Барманът се усмихна на Лу и го поздрави:

— Здрасти, Луси, какво да бъде — вод и тон?

Групата изгледа Лу изненадано.

— Значи ти си редовен клиент тука? — попита го Бъз.

— Какво означава вод и тон? — поинтересува се Вали.

— Луси? — произнесе Дейв.

Барманът доби нервен вид.

— Какви са твоите приятели, Луси?

Лу изгледа останалите и изрече:

— Пипнахте ме, копелета.

— Ти обратен ли си? — продължи Бъз.

Тъй като го бяха разкрили, Лу заряза предпазливостта.

— Обратен съм като портокал с часовников механизъм, като банкнота от три лири стерлинги, като виолетов еднорог или като стик за футбол. Ако не бяхте толкова слепи, колкото сте глупави, да сте го разбрали преди години. Да, целувам се с мъже и лягам в леглото с тях при всяка възможност, стига да не ме хванат. Моля, не се притеснявайте, че бих могъл да ви направя предложение — всичките сте твърде грозни. Хайде да пием по едно.

Дейв се засмя и изръкопляска; след миг на изумено колебание Бъз и Вали го последваха.

Дейв беше заинтригуван. Знаеше за обратните, но само на теория. Доколкото му бе известно, не бе имал хомосексуални приятели — въпреки че повечето от тях го пазеха в тайна като Лу, понеже вършеното от тях беше престъпление. Бабата на Дейв, лейди Лекуит, водеше кампания за промяна на закона, но засега не постигаше успех.

Дейв подкрепяше кампанията на баба си главно защото ненавиждаше хората, които й се противопоставяха — надути духовници, разгневени тори и полковници от запаса. Никога не се беше замислял наистина за закона като за нещо, което може да засегне приятелите му.

Поръчаха си второ, после и трето питие. Парите на Дейв бяха на привършване, но той имаше надежди. „Алисия, Алисия“ щеше да бъде издадена в САЩ. Станеше ли хит там, групата щеше да успее, а на него нямаше повече да му се налага да се тревожи за правописа.