Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
И затова капитан Кътъл четеше вестника си с дълбоко внимание, без обаче да разбира нещо; и затова капитан Кътъл не продумваше каквото и да било относно Роб пред себе си, нито пък си признаваше, че мисли за него, и в никакъв случай не би се съгласил, че Роб донякъде е причината да се чувствува самотен като Робиизон Крузо.
Със същия спокоен, делови вид капитанът отскочи привечер до Ледънхол Маркет и се споразумя там всяка сутрин и вечер един пазач да вдига и сваля кепенците на дървения мичман. След това се отби в гостилницата да намали наполовина порциите, с които ежедневно бе снабдяван мичманът, а също и в пивницата, за да прекрати доставката на бира за предателя.
— Моят младеж — обясни капитанът на младата дама от пивницата — се премести на по-добра работа, мис.
Най-накрая капитанът реши да се възползува от постелята под тезгяха и да спи нощем там вместо горе като единствен пазач на цялото имущество.
Оттогава занапред всеки ден капитанът се привдигаше от тази постеля и нахлупваше колосаната си шапка в шест часа сутринта, също както самотният Крузо довършваше тоалета си с шапката от козя кожа. И макар че страхът му от нападение на дивашкото племе, семейство Макстинджър, малко да понамаля, също както опасенията на самотния моряк се бяха постепенно разсеяли, след като дълго време не бе забелязвал никакви следи от човекоядците, капитанът все така продължаваше да съблюдава въведените от преди предпазни мерки и при вида на всяко боне неизменно се скриваше в крепостта си за наблюдение. През това време (мистър Тутс не го бе посетил нито веднъж, тъй като му бе писал, че заминава извън града) звукът на собствения му глас започна да му се струва странен, а от голямото лъскане и подреждане на стоката, както и от продължителното стоене на тезгяха, когато четеше или гледаше през прозореца, той придоби такъв навик да потъва в дълбоки размишления, че червената диря, прокарана върху челото му от колосаната шапка, понякога го наболяваше от умствено напрежение.
Срокът от една година беше вече изтекъл и капитан Кътъл счете за необходимо да отвори пакета, но тъй като винаги бе възнамерявал да го стори в присъствието на Роб Точиларя, който му го беше предал, и тъй като винаги бе смятал, че е редно и отговаря на моряшките закони да отвори пакета в присъствието на другиго, капитанът печално изпадна в затруднено положение поради липсата на свидетел. При тази своя безизходица един ден с особена радост посрещна вестта в корабния бюлетин относно завръщането на „Предпазливата Клара“, с капитан Джон Бънсби, от каботажно плаване и незабавно изпрати на този философ писмо по пощата, изисквайки да се съблюдава пълна тайна по отношение на настоящото му местожителство и умолявайки да бъде удостоен със спешно посещение по вечерно време.
Бънсби, принадлежащ към този вид мъдреци, които действуват по убеждение, се нуждаеше от няколко дни, за да може в съзнанието му изцяло да проникне убеждението, че той действително е получил подобно писмо. Веднага обаче щом се справи с този факт и го усвои, Бънсби изпрати юнгата си с известието: „Той пристига довечера.“ Юнгата, на когото бе наредено да съобщи тези думи и да изчезне, изпълни мисията си подобно насмолен дух, отправящ загадъчно предупреждение.
Много доволен от вестта, капитанът приготви лули, ром и вода и зачака в гостната посетителя си. В осем часа дълбокото мучене пред входа, сякаш излизащо от гърлото на морски бик, последвано от почукване с пръчка по вратата, уведоми изострения слух на капитан Кътъл, че Бънсби е на борда. Капитанът моментално го въведе — той бе рошав, занемарен и както винаги безизразното му лице с цвят на махагон сякаш не възприемаше нищо пред себе си, а съсредоточено наблюдаваше какво става в съвсем друг край на света.