Панаир на суетата (роман без герой)

Още при първия удобен случай, когато се видя насаме с Беки, той й обърна внимание върху този въпрос и добродушно й изказа възхищението си за хитростта й, посредством която бе пипнала двойно по-голяма сума от необходимата. Беки се смути само малко. Това мило създание нямаше обичай да си служи с измама, освен когато принуждаваше необходимостта, но при подобни нещастни случаи лъжеше с твърде голяма свобода; и сега тя в миг беше готова с друга правдоподобна и аргументирана история, която разправи на своя покровител. Предишното й твърдение било лъжа — ужасна лъжа; тя призна това. Но кой я бе накарал да излъже?

— Ах, милорд — каза тя, — вие не знаете какво съм принудена да търпя мълчаливо; виждате ме весела и щастлива, но нямате представа какво трябва да понасям, когато край мене няма никакъв защитник. Съпругът ми посредством заплахи и най-грубо държане ме накара насила да ви поискам сумата, за която ви измамих. Като предвиди, че може да ме запитате как са изразходвани парите, принуди ме да ви дам тези обяснения. Той взе парите. И ми каза, че бил заплатил на мис Бригс. Не исках и не смеех да се усъмня в думите му. Простете злото, което един отчаян човек е принуден да извърши, и съжалете една нещастна, нещастна жена. — И докато говореше, Ребека избухна в плач. Никога преследваната добродетел не бе изглеждала по-очарователно нещастна.

Те водеха дълъг разговор, докато се возеха заедно в Риджънт Парк в екипажа на мисис Кроли — разговор, чиито подробности не е необходимо да се предават. Но в резултат на казаното помежду им, когато Беки се прибра у дома си, тя изтича при милата си Бригс с усмихнато лице и заяви, че имала да й съобщава много хубави новини. Лорд Стейн щял да направи за нея нещо много благородно и великодушно. Той непрестанно мислел кога и как може да стори някое добро. Сега, когато малкият Родън е настанен в лицей, тя нямала нужда от мила компаньонка и приятелка. Неописуемо мъчно й било да се раздели с Бригс, но малките й средства й налагали да ограничава разходите си колкото може повече, а тъгата й се намалявала от мисълта, че скъпата й Бригс ще бъде настанена от щедрия й покровител много по-добре, отколкото в техния скромен дом. Мисис Пилингтън, икономката на неговото имение Гонтли Хол, започнала много да застарява; станала доста немощна и страдала от ревматизъм; вече не била годна да управлява тази голяма резиденция и трябвало да се замисли за заместничка. Мястото било прекрасно. Семейство Стейн ходело в Гонтли едва веднъж на две години. През останалото време икономката била господарка на великолепната къща — хранела се четири пъти дневно, приемала посещения от свещеничеството и от най-почтените хора на графството и всъщност била господарка на Гонтли. Последните две икономки преди мисис Пилингтън се омъжили за пасторите на местната черква, но мисис П. не могла да стори това, тъй като била леля на настоящия пастор, Бригс нямало да получи тази длъжност още сега, но би могла да отиде на гости на мисис Пилингтън и да види дали ще й хареса да стане нейна заместничка.