Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Най-напред намери сгоден случай да изтръгне истината от мис Бригс. Работата не беше трудна. Много малко поощрение беше нужно, за да се накара тази достойна жена да се разприказва най-словоохотливо и да излее всичко. Един ден, когато мисис Родън бе излязла на разходка (което мистър Фиш, довереният слуга на негово сиятелство, лесно научи от конюшнята, където семейство Кроли държеше своя екипаж и коне, или, по-право — където кочияшът държеше екипажа и конете, с които услужваше на мистър и мисис Кроли) — милордът се отби в къщата на Кързън Стрийт, помоли Бригс за чашка кафе — каза й, че имал много добри сведения за малкото момче и неговия успех в училище — и в пет минути разбра от нея, че мисис Родън не й е дала нищо, освен черна копринена рокля, за която мис Бригс й бе много благодарна.
В себе си той се смееше на тази наивна историйка, тъй като истината, е, че Ребека му бе разправила най-подробно как Бригс се зарадвала, като получила парите си — хиляда сто двадесет и пет лири стерлинги — в какви акции ги вложила; каква болка почувствувала Беки затова, че трябвало да се раздели с такава хубавичка сумица. «Кой знае, може би ще ми даде още малко» — навярно си беше помислила тя. Но милордът не направи подобно предложение на малката хитруша — като сигурно смяташе, че вече достатъчно е проявил щедростта си.
След това той полюбопитствува да узнае от мис Бригс в какво положение се намират личните й работи — и тя разправи всичко най-откровено: как мис Кроли й бе оставила малко наследство; как дала част от него на роднините си; как полковник Кроли получил друга част, която била вложена при много добра лихва и как мистър и мисис Родън били така любезни да се посъветват за парите и с мистър Пит, който щял да се разпореди с остатъка, като вземе най-присърце интересите й, когато има време за това. Милордът запита каква е вложената от полковника нейна сума и мис Бригс веднага и най-искрено му каза, че парите възлизат на около шестстотин и няколко лири стерлинги.
Но щом като му разкри работите си, словоохотливата Бригс се разкая за откровеността си и замоли милорда да не разправя на мистър Кроли за направените от нея признания. «Полковникът беше толкова любезен, а сега може да се обиди и да върне парите, за които не бих могла никъде да получа по-голяма лихва.»
Лорд Стейн се разсмя и й обеща, че никога не ще разгласи техния разговор, и когато се раздели с мис Бригс, той се смя още повече.
«Какво изкусно малко дяволче била тази жена! — казваше си той. — Колко хитра и каква превъзходна артистка. Онзи ден тя едва не откопчи с умилкванията си и втора сума от мене. Тя бие всички жени, които съм срещал през целия си добре прекаран живот. Те са деца в сравнение с нея. Самият аз съм зелен и неопитен и същински глупак в ръцете й — същински стар глупак. Никой не може да я надмине в лъжите.» При това доказателство за нейната хитрост възхищението на негово сиятелство спрямо Беки се увеличи неизмеримо много. Да пипне парите, не беше нищо — но да пипне двойно по-голяма сума от необходимата и да не плати на никого това бе великолепен удар. «Пък и Кроли — мислеше си милордът. — Кроли не бил толкова глупав, колкото си дава вид и изглежда. И той от своя страна много умно е направлявал цялата работа. От лицето и държането му човек никога не би могъл да разбере, че е знаел нещо за тази парична сделка. И все пак, изглежда, сам той я е подтикнал към нея и безсъмнено е изхарчил парите.» Знаем, че по отношение на това милордът грешеше; но то повлия твърде много на държането му спрямо полковник Кроли, към когото той почна да се отнася дори и с още по-малко от онази сянка на уважение, която по-рано показваше към този джентълмен. И през ум не му минаваше, че малката дамичка си правеше лично свои спестявания; и може би, ако трябва да кажем истината, необходимо е да споменем, че той съдеше за полковник Кроли според опита си с други съпрузи, които бе познавал през дългия си и добре прекаран живот, а това обстоятелство му бе дало възможност да открие голяма част от човешката слабост.