Панаир на суетата (роман без герой)

Макар и да отиде на споменатото тържество, сър Пит го напусна много рано, а и жена му с радост стори същото. Беки почти не му проговори и дори не забеляза етърва си. Пит Кроли заяви, че поведението й е крайно неприлично и порица с най-силни изрази обичая да се дават пантомими и да се обличат актьорски дрехи, като нещо извънредно неподходящо за една британска жена. И след като пантомимите свършиха, той укори сърдито брат си за това, че бе участвувал в тях и бе позволил на жена си да се явява в такива непристойни представления.

Родън каза, че тя вече нямало да взема участие в подобни забавления. Може би поради загатванията на своите брат и снаха той бе започнал да става много грижлив и примерен семеен човек. Прекрати билярда и ходенето по клубовете. Никога не напущаше дома си. Водеше Беки на разходка с екипажа; старателно я придружаваше навсякъде. Когато лорд Стейн идваше у тях, винаги заварваше там полковника. И когато Беки пожелаваше да излезе без съпруга си или да приеме някоя отправена само до нея покана, той най-повелително й заповядваше да отказва; и в държането му имаше нещо, което налагаше послушание. За да бъдем справедливи към малката Беки, ние трябва да кажем, че тя бе очарована от Родъновата галантност. Понякога тон биваше сърдит, но тя — никога. Дали у тях имаше гости, или не, тя винаги беше готова да му се усмихне мило и да се погрижи за удоволствията и удобствата му. Отново се повториха ранните дни след венчавката им — същото добро настроение, благосклонност и веселие, същото доверие и искрено уважение. «Колко е по-приятно — често казваше тя — ти да седиш в екипажа до мене вместо онази глупава стара Бригс! Нека винаги да си живеем така, скъпи Родън. Колко би било хубаво и как винаги ще бъдем щастливи, ако само имахме пари!» Следобед той задремваше в стола си и не виждаше лицето отсреща — изпито, уморено и ужасно; по него отново разцъфтяваха искрени усмивки, когато той се събуждаше. То го целуваше весело. Той се чудеше как по-рано бе хранил подозрения. Не, не, такива той никога не бе изпитвал; всички тези безмълвни съмнения и разяждащи зли предчувствия, които тровеха душата му, се дължаха само на празна ревност. Тя го обичаше; винаги го е обичала. А що се отнася до това, че блестеше в обществото — тя бе създадена, за да блести там. Съществуваше ли друга жена, която да говори, пее или да върши каквото и да било като нея? «Ако само обичаше момчето!» — мислеше си Родън. Но майката и синът никога не можеха да се сближат.

И тъкмо когато Родъновото съзнание беше заето от тези съмнения и тревоги, случи се онова обстоятелство, което споменахме в последната глава, и нещастният полковник попадна в затвора за длъжници и се озова далеч от дома си.