Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
С ръка на дръжката на меча той застана на входа и се огледа за художника или който и да било друг. Стените на пещерата непосредствено до входа бяха изрисувани. Рисунките ги покриваха изцяло и продължаваха към тъмната вътрешност.
Ричард беше изумен. Вътре имаше стотици, а може би и хиляди рисунки. Някои бяха малки, не по-големи от дланта му; имаше и по-големи — колкото него. Всяка изобразяваше различна сцена. На повечето имаше нарисуван само един човек, но не липсваха и такива с цели групи хора. Очевидно бяха рисувани от различни ръце. Някои изработени фино, богати на детайли, със светлосенки, изобразяваха хора със счупени крайници или пък пиещи от чаши, върху които имаше нарисуван череп с пресечени под него кости, или пък застанали край нивя с изсъхнали посеви. Други бяха направени от някой, комуто липсваше талант на рисувач: хората, изобразени на тях, бяха нарисувани само с няколко линии. Но сцените бяха също толкова ужасни. Ричард предположи, че талантът в случая едва ли е от първостепенна важност; онова, което имаше значение, бе съобщението.
Ричард откри рисунки, направени от различни хора върху един и същ сюжет. Около всяка рисунка се затваряше в кръг една линия, а вътре в кръга на различни места имаше нарисуван череп с пресечени под него кости, освен това на всяка беше изрисувано и нещо като карта.
Пазителски заклинания.
Но как да намери своето? Рисунките бяха навсякъде. Не знаеше как изглежда неговата. С все по-нарастваща паника оглеждаше стените, като потъваше навътре в тъмнината. Вървеше и опипваше с ръце рисунките, като гледаше да не пропусне нито една, за да не би тя да се окаже неговата. Очите му се стрелкаха във всички посоки, объркан от големия брой рисунки, в търсене на нещо познато, без да знае точно какво търси, нито къде.
Ричард си проправяше път навътре в тъмнината, убеждавайки се, че все някъде рисунките ще свършат и може би най-пресните са най-навътре. Беше твърде тъмно, за да може да види нещо. Тръгна да се връща към отвора на пещерата, за да вземе тръстиковите факли, които бе видял там.
Не след дълго се блъсна в невидимата стена. С все по-нарастваща паника разбра, че е попаднал в капан в пещерата. Губеше време. Нямаше как да стигне до факлите.
Затича се обратно в тъмнината, като продължаваше да търси. С мъка виждаше заклинанията, а те все не свършваха и не свършваха. В съзнанието му се появи мисъл, която определено не му се понрави.
Ако наистина се налага. Нощният камък.
Тъй като нямаше време за губене, измъкна кожената кесийка от раницата си. Погледна я в ръката си, опитвайки се да прецени дали камъкът ще му е от помощ, или ще му донесе повече неприятности. Всеки път минаваше известно време, преди сенките да се появят. Може би ако го извадеше за кратко и погледнеше в тъмнината, а после бързо го прибереше, щеше да успее да види каквото му трябва, преди сенките да са го открили. Не можеше да каже дали идеята е добра.
Изсипа камъка в дланта си. Пещерата се изпълни със светлина. Ричард не се забави нито миг при рисунките, а се отправи бързо навътре, търсейки края им. С крайчеца на окото си видя как първата сянка се материализира. Все още беше далеч. Продължи да върви.
Най-сетне стигна до края. Сенките почти го бяха настигнали. Хвърли камъка обратно в кожената кесийка. В мрака задържа дъха си и с отворени очи зачака болезненото докосване на смъртта. То не последва. Единствената светлинка беше слабата искрица с ярко пламъче по средата — входът — но тя не произвеждаше достатъчно светлина, за да може да огледа рисунките. Знаеше, че ще трябва още веднъж да извади камъка.
Най-напред опипа с пръсти джоба си и намери меката, лепкава пръчка, която му беше дал Зед. Здраво стиснал я в ръка, той отново извади камъка. За секунда светлината го заслепи. Главата му се завъртя на всички страни, оглеждайки рисунките.
Тогава я видя. Човекът, изобразен на нея, беше висок колкото него, но рисунката като цяло беше още по-голяма. Не притежаваше някакви художествени качества, но Ричард знаеше, че е неговата. Върху меча в дясната ръка на фигурата пишеше Истина. Около нея имаше карта, подобна на нарисуваната от Калан на земята. От единия край чертата около външните ръбове се спускаше към Калисидрин и пресичаше моста през средата. Точно там се бе сблъскал с преградата.
Сенките го викаха по име. Обърна се и видя ръце, които се протягаха към него. Хвърли камъка в кесийката и притисна гръб в стената, върху рисунката си, можеше да чуе сърцето си, пулсиращо в ушите. С ужас установи, че рисунката е твърде голяма, за да може да унищожи целия кръг около нея. Ако изтриеше само част от нея, нямаше как да знае къде се намира дупката в нея, откъдето ще може да се измъкне, или как да я направи там, където се намираше в пещерата.