Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 279 280 281 282 283 284 285 286 287 ... 384
Перейти на страницу:

— А ти какво й подари за Коледа? — попита Марга.

— Здравна застраховка.

— Добър избор. По-добре от плюшено мече.

Чуха се стъпки във фоайето. Лев беше дошъл. Грег припряно рече: — Майко, ще се запознаеш ли с Джаки? Ще приемеш ли Джорджи за свой внук?

Марга притисна устата си с ръка.

— Божичко! Аз съм баба!

Не знаеше дали трябва да е потресена или поласкана.

Грег се приведе към нея.

— Не искам татко да го отхвърли. Моля те!

Преди тя да успее да отговори, влезе Лев.

Марга го посрещна:

— Здравей, скъпи. Как премина вечерта ти?

Лев начумерено седна на масата.

— Е, обясниха ми в най-пълни подробности какви недостатъци имам. Така че, да, прекарах отлично. — Бедничкият. Храната достатъчна ли беше? Мога за минутка да ти направя омлет.

— Храната беше добра.

Фотографиите бяха на масата, но Лев още не ги забелязваше.

Прислужницата влезе и попита:

— Ще желаете ли кафе, господине?

— Не, благодаря.

Марга заръча:

— Донесете водка, ако господин Пешков поиска питие по-късно.

— Да, госпожо.

Грег отбеляза колко внимателно майка му се грижеше за удобството и удоволствието на Лев. Предположи, че затова той нощува тук, а не у Олга. Прислужницата донесе бутилка и три малки чашки на сребърен поднос. Лев още пиеше водката по руски маниер, топла и неразредена.

— Татко, познаваш Джаки Джейкс… — подхвана

Грег.

— Пак ли тя? — раздразнено попита Лев.

— Да, защото има нещо, което не знаеш за нея.

Това привлече вниманието на стария Пешков. Той ненавиждаше самата мисъл, че другите могат да знаят нещо, което не му е известно.

— Какво?

— Тя има дете — съобщи Грег и побутна снимките по полираната маса.

— Твое ли е?

— На шест години е. Ти как мислиш?

— Не е вдигнала абсолютно никакъв шум.

— Боеше се от тебе.

— Какво си мислеше, че мога да направя — да сваря детето и да го изям? — Не знам, татко — ти си специалистът по плашенето на хората.

— И ти се учиш — изгледа го тежко Лев.

Имаше предвид сцената с бръснача. „Може и да е вярно“, помисли си Грег. — Защо ми показваш тези снимки? — попита баща му.

— Предположих, че би искал да знаеш за внука си.

— Да, от някаква си второкласна актриса, която се надяваше да върже някой богат мъж!

Марга се намеси:

— Скъпи! Моля те, спомни си, че и аз бях второкласна певица, която се надяваше да върже някой богат мъж. Лев беше бесен. Свирепо изгледа Марга. После изражението му се промени. — Знаеш ли какво? Всъщност си права. Кой съм аз да съдя Джаки Джейкс? Грег и Марга го зяпаха, учудени от внезапното му смирение.

Лев продължи.

— Та аз съм също като нея. Аз бях само един безпаричен келеш от питерските бордеи, докато не се ожених за Олга Вялова, дъщерята на моя шеф. Грег и майка му се спогледаха и Марга едва доловимо сви рамене, сякаш искаше да каже: „човек никога не знае“.

Лев пак разгледа снимките.

— Като оставим настрани цвета, момчето прилича на брат ми Григорий. Ето ти изненада. Досега си мислех, че всички негърчета са еднакви.

Грег едва можеше да си поеме дъх.

— Ще се срещнеш ли с него, татко? Ще дойдеш ли с мен да се запознаеш с внука си?

— Да, по дяволите.

Лев отвори бутилката, наля водка и подаде чашките на Марга и Грег. После попита:

— Впрочем, как се казва момчето?

— Джорджи.

Лев вдигна наздравица:

— За Джорджи!

Тримата отпиха.

Петнадесета глава

1943 година (I)

I

Лойд Уилямс крачеше сам нагоре по стръмната пътека, след отчаяните бежанци. Дишаше леко. Свикнал беше. Вече беше прехвърлял Пиренеите няколко пъти. Носеше еспадрили, с които стъпваше по-стабилно по каменистата земя. Върху синия гащеризон беше облякъл тежко палто. Сега слънцето беше жарко, но по-късно, когато се изкачаха по-високо, температурата щеше да спадне до точката на замръзване. Пред Лойд вървяха две набити товарни кончета, трима местни и осем изнурени, мърляви бежанци, всички нарамили багаж. Трима бяха американски летци — оцелелият екипаж на един бомбардировач В-24 Либърейтър, разбил се в Белгия. Други двама бяха британски офицери, избягали от военнопленническия лагер Офлаг 65 в Страсбург. Останалите бяха чешки комунист, еврейка с цигулка и тайнствен англичанин на име Уотърмил, някакъв шпионин по всяка вероятност. Всички идваха отдалеч и бяха преживели много трудности. Вече минаваха последния участък от пътя си. Той беше и най-опасен. Заловяха ли ги сега, щяха да ги измъчват, докато не предадат храбрите хора, които им бяха помагали по пътя. Начело на групата вървеше Тереза. Изкачването беше трудно за непривикнали хора, обаче се налагаше да поддържат бързо темпо, за да прекарат възможно най-малко време на открити места. А Лойд бе открил, че бегълците по-рядко се бавеха, ако ги водеше някоя дребничка и пленително красива жена. Пътят стана по-равен и се разшири в малко сечище. Изведнъж отекна силен глас. — Стой! — извика някой на френски със силен немски акцент. Иззад една скала се показаха двама немски войници. Бяха въоръжени със стандартни Маузери, всеки с по пет патрона. Лойд инстинктивно докосна своя деветмилиметров Люгер в джоба на палтото. Бягството от континентална Европа беше станало трудно, а работата на Лойд — още по-опасна. В края на предходната година германците бяха окупирали южната половина на Франция, игнорирайки с презрение слабото правителство във Виши. По протежение на цялата граница с Испания беше установена забранена зона с дълбочина десет мили. Лойд и групата му в момента се намираха в тази забранена зона.

1 ... 279 280 281 282 283 284 285 286 287 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)