Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Зед взе пръчката от ръцете й и отчупи от нея две парчета с големината на пръст. Завъртя едното между дланите си.
— Ето. Това ще развали магията. Без да съм видял картината, не мога да ти кажа коя част трябва да изтриеш, но ти би трябвало да можеш да се сетиш, когато я видиш. Тя изобразява нещо, в което трябва да откриеш някакъв смисъл. Това е целият смисъл на нарисуваното заклинание; трябва да можеш да го разбереш, иначе не действа.
Пръчката, която Зед завъртя в ръцете си, вече не изглеждаше като пръчка. Стана мека и лепкава. Ричард я прибра в джоба си. Зед завъртя между дланите си другата пръчка. Подаде я на Ричард, тя също изглеждаше различно. Сега беше черна почти като въглен, но твърда.
— С това — каза магьосникът — можеш да довършиш картината и ако се наложи, да я промениш.
— Как да я променя?
— Не мога да ти кажа, без да съм я видял. Трябва сам да прецениш. А сега побързай. Но все пак си мисля, че ние…
— Не, Зед. Всички знаем на какво е способен Мрачният Рал. Единственото важно нещо е кутията, а не някой от нас — той погледна стария си приятел. — Пази се. Пази и Калан — хвърли поглед на Чейс. — Заведи ги при Майкъл. Майкъл ще може да държи кутията в безопасност по-добре, отколкото ние самите. И не спирайте да ме чакате. Ще ви настигна — Ричард го погледна строго. — Не успея ли, не искам никой от вас да се връща за мен. Просто занесете кутията надалеч от тук. Разбрано?
Чейс го погледна сериозно.
— Кълна се в живота си. — Той даде на Ричард кратки упътвания как да намери войската на брат си, отседнала в Ранг’Шада.
Ричард погледна към Калан.
— Грижи се за Сидин. Не се тревожи, съвсем скоро ще се върна при вас. А сега вървете.
Зед яхна коня си. Калан подаде Сидин на магьосника. Кимна на Зед и Чейс.
— Хайде, вървете. Ще ви настигна след малко.
Зед се накани да възроптае, но тя набързо го сряза и му повтори да тръгват. Проследи с поглед как двата коня и вълкът се впускат в галоп през моста и поемат надолу по пътя, след това се обърна към Ричард.
На лицето й се четеше дълбока загриженост.
— Ричард, моля те, нека…
— Не.
Тя кимна и му подаде поводите на коня си. Зелените й очи се изпълваха със сълзи.
— В Средната земя има опасности, за които не подозираш. Внимавай — по бузата й се изтърколи една сълза.
— Ще се върна при теб, преди да започна да ти липсвам.
— Страх ме е за теб.
— Знам. Но всичко ще се оправи.
Тя го погледна с очи, в които той можеше да потъне цял.
— Не бива да правя това — прошепна тя.
Обви ръце около врата му и го целуна. Силно, бързо, отчаяно.
За миг, докато протягаше ръце към нея и я притискаше към себе си, докосването на устните й до неговите, тихият стон, откъснал се от гърдите й, и усещането от ласката на пръстите й по косата му го накараха да забрави собственото си име.
Докато гледаше как тя поставя крак в стремето и отмята другия над седлото, Ричард загуби ума и дума. Тя дръпна юздите и завъртя коня си до неговия.
— Да не си посмял да извършиш някоя глупост, Ричард Сайфър. Обещай ми.
— Обещавам.
Не сподели с нея какво си помисли — че за него най-голямата глупост беше да допусне тя да изпита някаква болка.
— Не се притеснявай, ще се върна при теб веднага щом се освободя от магията. Пази кутията. Не бива Рал да се докопа до нея. Това е важно. А сега върви.
Той застана с юзда в ръце, загледан как тя галопира през моста и се изгубва в далечината.
— Обичам те, Калан Амнел — прошепна той.
С окуражително потупване по петнистия сив врат на коня си Ричард го поведе встрани от пътя, след като прекосиха малкото мостче и го пришпори по брега на реката. Конят побягна с лекота, разплисквайки с копита плитката вода, щом храсталакът запречи пътя по брега. Осветени от слънцето хълмове, повечето оголени, се издигаха от двете страни на реката. Когато бреговете станаха по-стръмни, той изведе коня на високото, където се вървеше по-лесно. Озърташе се за нечие присъствие или поглед, но не видя и следа от такова. Хълмовете изглеждаха пусти.
От двете страни на потока се разполагаха изсечените профили на еднакви, тебеширенобели хълмове. Ричард слезе от коня още преди той да е спрял. Без да престава да се оглежда, го върза за един храст, чиито червени плодове вече бяха завехнали и сбръчкани. Плъзна се надолу по рохката земя на стръмния бряг. Хлъзгавият, покрит с камъни и прах участък се пресичаше от тясна пътечка. Тя го изведе до високия отвор на една пещера.