Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Задавайте ми въпроси.
— Искате ли да се пренесете в моя дом?
— Достатъчно е само да ме водите натам с мисълта си.
— Вървете тогава.
— А! — въздъхна Андре. — Ето, навлизаме в Париж, вървим по една голяма улица, сега пък завиваме по една уличка, осветена само от един-единствен фенер.
— Така е, така е, но да влезем сега в къщата.
— Сега сме в преддверието. Вдясно има стълба. Но защо ме водите право към стената? А! Стената се отваря, има стълбички… А! Намираме се в стая, където има лъвски кожи, оръжия. Плочата на камината се разтваря!
— Да минем през отвора. Къде сте сега?
— В една странна стая без никакъв изход. Прозорците й са покрити с решетки. О! Но в тази стая цари пълен безпорядък!
— А стаята е празна, нали? Празна?
— Да, празна е.
— Можете ли да видите къде е жената, която е живяла в нея?
— Да. Ако ми дадете предмет, който й е принадлежал и до който тя се е докосвала.
— Ето кичур от косите й.
Андре притисна кичура към себе си.
— О! Познавам тази жена. Виждала съм я вече. Тя бягаше към Париж. Препускаше върху гърба на един кон.
— Така е, така е, но можете ли да ми кажете какво е направила преди два часа и как е успяла да избяга?
— Почакайте, почакайте… тя лежи върху една софа. Гърдите й и са полуголи, под тях има рана…
— Андре, не я изпускайте от очи! Кажете ми какво е станало после!
— Заспала е, но не след дълго се е събудила… О, тя търси нещо около себе си. Взема една кърпа… Качва се на един стол. Завързва кърпата зад решетките на прозорците. О! Боже мой!
— Иска да умре, така ли?
— О, да! Решена е да умре! Но тази смърт я ужасява. Тя оставя кърпата. Слез, клета жено, слез!
— Какво? Какво казвате?
— О, как плаче тази жена! И колко страда! Как кърши ръце! Ох, сега пък търси някой ъгъл в стаята, за да разбие в него челото си.
— А после, после, Андре? Гледайте добре! Искам да зная какво се е случило.
— О, но тя се спира.
Балзамо си отдъхна.
— Кръв!!!
— Боже мой! — извика Балзамо.
— Да, кръв, но тази кръв не е нейна, тъй като тя не е ранена. Странно! Тази кръв е ваша!
— Да. Това е моята кръв! — извика ужасен Балзамо.
— Да, вашата! Порязали сте се с нож, всъщност с кама… После сте натиснали с пръст окото на лъва и сте оставили по него следи от кръв. Виждам ви. Чакайте… тя разглежда кръвта, размишлява. После докосва с пръст мястото, покрито с вашата кръв. А окото на лъва потъва навътре. Скърца пружина. Сега пък се отваря плочата на камината.
— Глупак! Непредпазлив глупак! — провикна се Балзамо. — Нещастник! Клет безумец! Сам се издадох!
— О! — прошепна Андре.
— И тя е излязла? И сега бяга, така ли?
— О, трябва да й простите! Тя беше толкова нещастна!
— Къде е сега? Моля ви, Андре, проследете я! Аз го искам!
— Почакайте! Тя се спира за миг в стаята с кожите и оръжията. Вратичката на един шкаф е отворена, а едно ковчеже, което обикновено е прибрано в този шкаф, сега е на масата. Тя сякаш разпознава това ковчеже и го взема в ръце.
— Какво има в това ковчеже?
— Струва ми се ваши документи.
— Значи тя го е взела, така ли?
— Да. Сега тя слиза по стълбата. Излиза в преддверието, отваря вратата. После дърпа веригата, която затваря пътната врата. О, тя е вече на улицата. А навън е нощ.
— О! Толкова по-добре! Значи е излязла малко преди моето завръщане. Ще имам време да я догоня може би. Проследете я, Андре, проследете я!
— Тя напуска къщата и тича като луда… излиза обезумяла на улицата… Продължава да тича, без да спре.
— В каква посока!
— Към Бастилията.
— Все още ли я виждате?
— Да. Тя продължава да тича. Блъска се в минувачите. Сега спира. Иска да разбере къде се намира.
— Какво казва? Опитайте се да чуете, Андре. О, в името на небето не изпускайте нито една нейна дума. Тя разпитва минувачите.
— Да. Говори с един облечен в черно мъж.
— Какво го пита?
— Иска от него адреса на началника на полицията. Бягайте, бягайте бързо! Тя ще ви издаде. Ако пристигне у господин Дьо Сартин преди вас, вие сте загубен!
Балзамо нададе ужасен вик, прекоси гъсталака, после излезе през една вратичка, отворена и затворена бързо от човек, подобен на сянка. С един скок графът възседна коня си Джерид, който удряше с крак по земята.
Андре остана на мястото си като закована. Тя беше бледа и безмълвна. След няколко секунди се строполи върху земята, сякаш Балзамо беше отнесъл живота й със себе си. А той наистина беше забравил да събуди Андре, защото бързаше да догони Лоренца.
121.
Хипнотичен сън
Щом остана сама, Андре усети, че тялото й се вледенява след многобройните конвулсии. Скоро започна да се олюлява и да се гърчи като пред епилептичен припадък.