Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Добре. Значи ще обмислиш плана за бягство с господин Дьо Бозир.

— Как искате да избягам, господин маршал? Та вие самият казвате, че госпожицата може да се събуди, да има нужда от мен, да ме повика или да се случи още Бог знае какво — например нещо, за което не бях се сетила, но вие сте го предвидили. Та вие сте човек с опит, господин маршал!

Ришельо отново прехапа устни, но този път по-силно отпреди.

— Да. Предвидил съм това, глупачке. Помислил съм също и как да предотвратим подобна опасност.

— Как ще попречите на госпожицата да ме повика?

— Като й попреча да се събуди.

— Пфу! Ами че тя се буди по десет пъти на нощ. Невъзможно е да й попречите.

— Значи и тя страда от същата болест като мен — каза Ришельо спокойно. — Само че аз вземам приспивателни. Господарката ти също трябва да вземе лекарство за сън. Ако не иска, ти ще го направиш вместо нея…

— Но госпожицата пие само чаша чиста вода. Понякога — леко подсладена и с портокалова есенция, ако нервите й са изостриш.

— О, прекрасно! — каза Ришельо. — И аз постъпвам така. А това означава, че моето лекарство ще й се отрази добре.

— Какво искате да кажете?

— Вечер аз си сипвам няколко капки лекарство в напитката и спя цялата нощ.

Никол чакаше, за да чуе как ще завършат дипломатическите ходове на маршала. Тя размишляваше трескаво.

— Ти не ми отговаряш — каза той.

— Мисля си, че госпожицата не разполага с вашето лекарство.

— Аз ще ти дам. Ще изсипеш две капки от лекарството в чашата на господарката си. Две капки, чуваш ли? Нито повече, нито по-малко.

— О! Ако е само това, то е лесно.

— Значи ти ще изсипеш двете капки лекарство в чашата?

— Разбира се.

— Обещаваш ли ми?

— Струва ми се, че е в мой интерес да ги изсипя, нали? — попита Никол. — Освен това аз ще заключа добре госпожицата…

— О, не! — протестира живо Ришельо. — Точно това не трябва да правиш. Напротив, ще оставиш вратата на стаята й отворена.

— А! — каза Никол силно развълнувана.

Ришельо усети, че беше разбрала.

— Колко искаш, Никол?

— За какво?

— За да сипеш в чашата двете капки от лекарството.

— Не би било справедливо, монсеньор, да ми заплащате за това, че ще сипя две капки от лекарството в чашата на госпожицата. Вие ме уверявате, че това е в мой интерес, а не е хубаво на човек да му заплащат за това. Виж, за да оставя вратата на стаята отворена, ще ми трябва една тлъста сумичка, предупреждавам ви.

— Кажи. Каква е тази сумичка?

— Ще ми трябват двадесет хиляди франка, господине.

Ришельо потрепери.

— Ти ще отидеш далеч, Никол — каза той с въздишка.

— Налага се, монсеньор. Струва ми се, че ще ме проследят, споделям мнението ви. А щом ме следят, ще съумея наистина да стигна далеч, ако имам двадесет хиляди франка.

— Върви да предупредиш господин Дьо Бозир, Никол. После ще ти дам парите.

— Господин Дьо Бозир е твърде недоверчив. Той не ще повярва на думите ми, ако не ги подкрепя с доказателства.