Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стрейндж проследи снопа светлина, който слизаше по една уличка към пристанището. Там, където градът свършваше, дърветата продължаваха и светлата ивица се точеше между тях.
Идеята да влезе в морето не му допадаше. Във Венеция няма полегат бряг, който плавно се спуска във водата: каменният град свършва с пристанището и тутакси започва Адриатическо море. Стрейндж нямаше представа колко дълбоко е тук, но беше почти сигурен, че може да се удави. Оставаше му само да се надява, че искрящата пътека, която го бе превела невредим през гората, ще му попречи да се удави.
И в същото време се ласкаеше от мисълта колко по-подходящ е за това приключение от Норел. „Нищо не би могло да го накара да влезе в морето. Той не би допуснал да се намокри. Кай беше казал, че магьосникът трябва да бъде дипломатичен като йезуит, храбър като войник и съобразителен като крадец? Мисля, че изказването е било замислено като обида, но в него има известна истина.“
Стрейндж слезе от пристана.
Изведнъж морето стана по-ефирно и прозрачно, а гората — по-гъста. Скоро морето се превърна в слабо сребристо сияние сред тъмните дървета и към обичайните ухания на нощната гора се примеси едва доловима солена нотка.
„Аз съм първият английски магьосник от близо триста години насам, който посещава Феерия“ — помисли си Стрейндж149.
Тази мисъл го изпълни със задоволство и му се прииска някой да го види и да се смае. Той осъзна колко му е дотегнало от книгите и мълчанието, как копнее за времената, когато магьосниците са пътували до места, недостъпни за другите англичани. За пръв път от Ватерлоо насам Стрейндж наистина вършеше нещо. После се сети, че вместо да се поздравява за успеха, би следвало да се оглежда, за да види какво може да научи. Той се зае да изследва околността.
Гората не беше съвсем като английските гори, макар че много приличаше на тях. Дърветата бяха твърде стари, твърде големи и с твърде фантастични форми. Стрейндж остана с натрапчивото впечатление, че те имат напълно оформен нрав със своите пристрастия, неприязни и желания. Сякаш бяха свикнали да се отнасят с тях като с хора и да се съветват с тях по въпроси, които ги засягат.
„Не съм очаквал да бъде другояче — помисли си магьосникът, — но това само показва до каква степен този свят е различен от моя. Хората, които ще срещна тук, сигурно ще ми задават въпроси. Ще искат да ме изпитат.“
Той започна да си представя въпросите, които биха могли да му зададат, и да съчинява различни хитроумни отговори. Не се страхуваше: дори ако отнякъде изскочеше дракон, Стрейндж нямаше да се уплаши. През последните два дни бе постигнал толкова много, че вече като че ли нищо не можеше да му се опре.
След като вървя около двадесет минути, снопът светлина го отведе при една къща. Магьосникът веднага я позна: очертанията й се бяха запечатали отчетливо и ярко в спомените му за онзи ден в Уиндзор. И в същото време имаше разлика. В Уиндзор къщата му се бе сторила светла и приветлива. Сега Стрейндж остана поразен от разрухата и запустението й. Имаше много прозорци, но те бяха малки и повечето бяха тъмни. Къщата беше много по-голяма, отколкото си я представяше — несравнима с което и да било земно жилище. „Може би руският цар има такава голяма къша — каза си Стрейндж, — или папата в Рим. Не знам. Никога не съм ги посещавал.“
Къщата бе заобиколена от висок зид. Снопът светлина свършваше при него. Магьосникът не виждаше врата. Той промърмори заклинанието за разкриване на Ормскърк, незабавно последвано от Щита на Тейлемак — магия за безопасно преминаване през омагьосани места. Късметът не му изневери и веднага в зида се отвори неприветлива малка врата. Стрейндж влезе през нея и тутакси се озова в просторен мрачен двор. Той беше осеян с кости, на които звездите придаваха белезникав блясък. Някои скелети бяха в ръждясали доспехи, оръжията, отнели живота им, все още стърчаха между ребрата или от очните им кухини.
Стрейндж беше виждал бойните полета в Бадахос и Ватерлоо и не можеше да се смути от няколко стари скелета. И все пак му беше интересно. Сега сякаш наистина се намираше във Феерия.
Като огледа разрухата на къщата, той остана с впечатлението, че в облика й има нещо магическо. Отново произнесе заклинанието за разкриване на Ормскърк. Къщата мигом се раздвижи и се промени: Стрейндж видя, че тя не е цялата от камък. Част от стените, подпорите и кулите се превърнаха в огромен насип от пръст — всъщност могила.
149
Последният английски магьосник преди Стрейндж, посетил Феерия по своя воля, е доктор Мартин Пейл. Той предприема много пътувания дотам. Последното му пътуване вероятно е осъществено през 50-те години на XVI век.