По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Но те все още не са ги вдигнали по тревога. Кога може да го направят?
— Едва след няколко месеца, сър, ако искат всичко да бъде безупречно. Зависи от глобалните политически цели, които са си поставили. Тези войскови съединения са обучавани да атакуват поотделно, говоря за иракските и за иранските военни формирования — според каноните на тяхната военна наука. Но тепърва ги очаква доста работа по съгласуването на щабовете и на средствата за свръзка.
— Обяснете по-подробно — заповяда му Бретано.
— Сър, според мен можем да го наречем учение за висшия команден състав. Трябва да се опознаят, за да могат да комуникират безпроблемно, а също и да променят доста от остарелите си военни концепции.
— Може би е най-подходящ примерът с някой футболен отбор, сър. — Роби се зае изясни мислите си. — Не може просто така да подберете единадесет момчета и да ги изпратите насред игрището, а после да очаквате да победят. Налага се да ги научите да играят комбинирано, като сплотен тим, като всеки играч трябва да е напълно наясно какво може да очаква от съотборниците си отляво и отдясно.
Министърът на отбраната кимна.
— Излиза, че сега при тях по-важен е човешкият фактор, а не въоръжението, боеприпасите и горивото за машините.
— Точно така, сър. Мога да се науча да управлявам танк само за броени дни, но ще е нужно доста усилено да тренирам, за да се включа пълноценно в потока от десетки машини на някоя танкова дивизия.
— Това още веднъж потвърждава предчувствието ми, че в най-скоро време ще се наложи да си потърсите нов министър.
— Повечето от вашите предшественици много бързо усвоиха този урок, сър.
— И така, какво да докладвам на президента?
Военноморските формации на комунистически Китай и на Тайван поддържаха грижливо безопасната дистанция — като невидима линия, прекосяваща Тайванския проток от север на юг. Тайванската флота следваше корабите на континентален Китай, като се стараеше при всички случаи да остава откъм родния бряг, обаче засега опасенията се оказаха неоправдани — не беше регистрирано нито едно нарушение на териториалните води на Острова.
За командира на „Пасадена“ това бе добра новина. Но за всеки случай той бе вдигнал по тревога всичките си сонарни специалисти, за да следят зорко ходовете на двете азиатски флотилии, надявайки се първите изстрели да не го заварят между два огъня — да потопят американската подводница по погрешка, това би било най-безславният завършек на иначе безупречната му кариера.
— Торпедо във водата, пеленг две-седем-четири! — проехтя вик откъм сонарното отделение.
— Запази хладнокръвие! — нареди капитанът. — Още данни! — Втората заповед не беше произнесена толкова тихо. — Побързай с траекторията, щурман!
— Същият пеленг както при контакта Сиера четири-две. Торпедо клас „Лоуда-II“, сър, вероятно изстреляно от втората подводница.
— Обект четири-две е с пеленг две-седем-четири, дистанция тридесет хиляди метра — прекъсна ги рапортът на навигатора.
— Шумът му е като на един от нашите нови бумъри, сър, шест витла, с максимални обороти, завърта се от север на юг, имитира страничен профил на кит.
— Отлично — процеди през зъби капитанът, опитвайки се да запази присъствие на духа.
— Може би се целят в Сиера-петнадесет, сър. — Този контакт беше подводница клас „Мин“ — китайско копие на някогашните руски подводници от клас „Ромео“, разработка още от края на петдесетте, — която наскоро се бе издигнала, за да презареди батериите си. — Сега се извърна на две-шест-едно, дистанцията същата. — Донесението дойде откъм офицера, приведен над картата върху голямата маса в навигаторното отделение. Застаналият отляво дежурен офицер само кимна утвърдително.
Капитанът затвори очи и бавно пое дъх. Беше се наслушал на какви ли не истории за доброто старо време от епохата на Студената война, когато опитни подводничари като Барт Манкузо бяха плавали на север до Баренцово море и веднъж се бяха насадили посред бойно учение на съветския подводен флот — за малко да ги вземат за жива мишена. После всички участници се шегуваха, че надали друг път руснаците са имали по-добра възможност да изпробват торпедните си апарати. Сега разбираше какво са изпитали колегите му в онзи решаващ миг. За щастие, сега неговата подводница беше много по-добре защитена от тогавашните, ако се стигне до…
— Преходни смущения, продължават… улових го на две-шест-едно, звучи като симулатор на атомна подводница, може би е изстрелян от контакта Сиера-петнадесет. Пеленг на торпедото две-шест-седем, приблизителна скорост четири възела и четири десети, продължава да се завърта от север на юг… — Хидролокаторният офицер внезапно прекъсна рапорта насред фразата: — Момент, сър! Нов контакт! Второ торпедо на вода, пеленг две-пет-пет!