По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Оттук бе започнала цивилизацията. Вярно, това е била езическа цивилизация, обаче началото е било сложено, и то пет хиляди години преди Бог да се разкрие напълно на правоверните.
Джамията беше много занемарена. Той се наведе и вдигна парче, паднало от стената. Беше синьо — с цвета на древния град, с оттенък някъде между цветовете на небето и на морето, изработено от местните майстори преди повече от петдесет столетия, за да краси храмовете на езическите божества, дворците на царете, а сега и джамията. Можеха да се намерят хиляди такива късове от миналото само на десетина метра под земята, заровени там преди повече от три хиляди години. Тази непрекъснатост на земните цикли се усещаше тук както никъде другаде в света. Това навяваше покой в душата, особено сред прохладата на безоблачната нощ. Той крачеше бавно, сам и замислен — личната му охрана деликатно се беше отдръпнала, предугадила желанието му да се усамоти.
Високо над него светлееше бледата луна, без да затъмнява безбройните звезди, неми свидетели на неговата самота. На запад беше древният Ур, някога могъщ град според твърденията на историците — сигурно нямаше да е безполезно един ден да го посети, да се полюбува на високите му стени от изпечени глинени плочи, на извисяващия се зикурат, издигнат за възхвала на някое от лъжовните божества, пред които са се прекланяли древните. През укрепените порти са излизали и влизали керван след керван, мъкнейки всичко — от жито до роби. Земята наоколо е тънела в зеленина — вместо да е като сега засипана с пясъците на пустинята, а плодородните ниви, напоявани от реките, са раждали изобилен плод и въздухът е кънтял от виковете на продавачите по пазарите. Нищо чудно тук да е измислена легендата за Рая, някъде тук между коритата на Тигър и Ефрат, преди да влеят водите си в Персийския залив. Да, ако цялото човечество можеше да се изобрази като едно огромно дърво, най-старите му корени бяха именно тук, буквално в центъра на новата държава, създадена от него.
Сигурен беше, че и древните са изпитвали същото чувство — че обитават центъра на света. Ето, ние сме тук, така са си мислели те, а там, извън града са… те — обобщеното наименование за всички, които не са били част от тяхната общност. Те са били опасни. Отначало те са били номадски племена, за които идеята за града е била напълно чужда. Как може постоянно да се стои в една местност и да се живее само там? Ами като свърши тревата за козите и за овцете? От друга страна, хубаво е човек да скита, да броди на воля, така са си мислели те. Заради тях градът е издигнал защитни стени, с което още повече е подчертал първенството си и окончателно е затвърдил деленето на ние и те, на цивилизованите и нецивилизованите. И така е останало до ден днешен, Даряеи отлично знаеше това. На правоверни и на неверници. Дори и в първата категория имаше различни касти. Той стоеше в центъра на страната, която беше и център на Вярата, поне в географския смисъл на думата, защото земите на Исляма се простираха на изток и на запад, на север и на юг. Истинският център на неговата религия лежеше в посоката, към която се молеше — на югозапад, към Мека, родината на магическия камък Кааба, където именно Пророкът е произнесъл първата си проповед.
Да, цивилизацията е започнала от Ур, а после се е разпростирала, бавно и непостоянно, носена от вълните на времето, защото в града са се редували периоди на възход и на упадък. Причината е била в лъжовните божества, каза си той, в липсата на една-единствена обединяваща идея, от която се нуждае всяка цивилизация.
Замисли се за някогашните жители на древната столица. Сякаш чуваше гласовете им, които по нищо не се различаваха от неговия. Те бяха отправяли погледи към същото небе, към същите звезди. Също като него се бяха вслушвали в тишината, поне най-добрите от тях, и сега му навяваха мислите си за бездънните въпроси на битието, мисли, останали без отговор. Затова се бяха срутили крепостните стени, затова беше загинала тяхната цивилизация — защото не бяха достигнали до истинските отговори.
Затова моята мисия ще бъде да възвърна величието на тази земя, каза Даряеи на звездите. Така както неговата религия предлагаше последното откровение, така и културата на негова страна беше израснала от тази земя, от древната Месопотамия, от великото Двуречие, произлязло от истинския Рай. Да, тук той ще изгради своя град. Мека ще си остане светиня, благословена и пречистена, без никакви нашествия на търговци, богохулници и неверници. Но тук има къде да се изградят невиждани административни сгради. Едно ново начало ще засенчи спомените за миналото, за да израсне една нова и велика нация.