По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Няма контакт по този пеленг, да не би да е отразено ехо — промърмори дежурният офицер.
— Стиснете отвсякъде проклетото копеле! — извика навигаторът.
— Сега е нощ, нали? — внезапно запита капитанът.
— Да, сър.
— Тази седмица засякохме ли ги да провеждат нощни операции?
— Не, сър. От спътниковата мрежа докладваха, че не си падали много по нощния живот.
— Тогава ще се пораздвижим, нали? Нека да поогледаме какво има наоколо. Вдигнете ЕСМ-антената.
— Вдигам ЕСМ-антената, сър. — Един от матросите издърпа дръжката и тънката мачта с електронни сензори просъска, докато хидравличната система послушно изпъваше нагоре телескопичната й снага, тънка като тръстика. „Пасадена“ изплува до опасната перископна дълбочина и пусна дългата си хидроакустична „опашка“ зад кърмата, докато корпусът остана приблизително в зоната, където според изчисленията на щурмана преминаваше невидимият водораздел между двете китайски флоти, изпълнени с взаимна враждебност. Това бе най-сигурното местоположение, освен ако едновременно не започне истинска подводна канонада и отляво, и отдясно.
— Проверете за…
— Засякох го, сър! — прекъснаха от радарното. — Късовълнов предавател! Пеленг две-пет-четири, самолетен тип, по честотен диапазон и по импулсната си модулация ми напомня за френските. О, ето! Няколко от радарите в зоната се завъртяха почти едновременно… една минута, за да се опитам да разпозная класовете им, сър.
— На някои от фрегатите си имат френски хеликоптери, клас „Дофин“ — моментално си спомни дежурният офицер.
— Излиза, че са започнали с нощните операции — сърдито промърмори капитанът. Не го беше очаквал. Бойните хеликоптери бяха много скъпи машини, особено военноморските модели, а кацането посред нощ винаги създаваше доста проблеми. Нямаше място за повече съмнения — континентален Китай се бе заел с нещо сериозно, много по-сериозно от планово учение.
Във Вашингтон и при най-лекия снеговалеж става много хлъзгаво и столичаните неизменно изпадат в паника. Ала този път проблемите на столицата не се изчерпваха само с метеорологичните изненади. Както войските следват полковите знамена на бойното поле, така и висшите служители от Вашингтон следват партийните лидери и идеолози. Само че с приближаването на върха теренът става все по-хлъзгав.
Най-добре са си бюрократите от долното и средното ниво — те могат да бъдат спокойни за местата си и дори не е необходимо да знаят кой оглавява съответното министерство, — но колкото се отива по-нагоре, толкова по-близък става служителят до силните на деня, до хората, които взимат решенията и определят завоите в политиката. Тогава можеш да се почувстваш облечен във власт само защото препредаваш височайшите заповеди от първа ръка и от време на време имаш правото да ги видоизменяш, макар и само незначително. Ако редовно влизаш и излизаш от кабинетите на най-високопоставените личности в държавата, дори и неволно ще се считаш за приближен на върхушката. Достъпът до истинските властелини неизбежно поражда самоувереност в собствената ти тежест в политическия живот. Ако си окачил на стената в кабинета си портрет на президента, украсен с неговия подпис, това неминуемо подсказва на околните с каква важна личност си имат работа. Ако обаче се случи нещо с лицето от портрета, тогава е по-добре да го скриеш някъде, заедно с драгоценния автограф. Появата на външно лице във висшата политика, особено на най-високите постове, винаги крие повече рискове от продължаването на контактите със старите, добре познати личности — ако се окаже невъзможно да избегнеш срещите с новодошлия господар, то поне ти остават шансовете да си подготвиш пътя за оттегляне — но този мрачен вариант никога не привлича онези, които са изгубили години, за да изпълзят до подножието на върховете.
Разбира се, най-разумният способ за презастраховка си остава създаването на мрежа от приятелства сред колегите в министерството и сътрудниците от сродните ведомства. По-важното тук не е в задълбочаването на тези приятелства, а в разширяването на техния брой. Дори е желателно този кръг от познанства — наричаха го Големия приятелски кръг — да включва представители от всичките цветове на политическия спектър. Трябва да се стремиш да станеш по-известен сред опитните и винаги предпазливи служители от второто и третото ниво на властта — тогава независимо от промените най-горе, на върха, винаги ще разполагаш с удобно прикритие срещу изненадващите сътресения. Такава мрежа от полезни познанства гарантира изкачването нагоре, при това без риск от сгромолясване в пропастта.