По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Как ще се изслушват показанията в съда? Ще прибегнат ли до закрито съдебно заседание? — попита ван Дам.
— Това е въпрос на политически избор. Най-важното в случая е ефектът, оказван върху международните отношения. Най-добре ще бъде да се прехвърли този заплетен казус на колегите от Държавния департамент. Между впрочем, вие ме поставяте в доста затруднено положение — говоря за етичния аспект на нещата. Ако при разследването на някой от тези три случая се натъкна на някакво нарушение на законите, според елементарната юридическа етика няма да имам правото да ги обсъждам с вас. Но мога да се прикрия зад евентуално изявление, че вие, господин президент, сте ми наредили да проверя дали няма извършени криминални престъпления от други лица — защото именно разследвания от подобен род са част от служебните ми задължения.
— Знаеш ли, най-добре ще бъде, ако започнеш да говориш с мен като нормален човек, а не като адвокат — сърдито го прекъсна Райън. — Изправен съм пред куп проблеми. В Близкия изток се появи нова държава, която ще ни създаде много главоболия, китайците мътят нещо неразбираемо около Тайванския проток, а ето че сега ми се струпват и тези разправии с Конгреса.
— Да, този проблем наистина е много сериозен — кимна Арни.
— И сам виждам. — Райън махна с ръка към купчината вестници и документи на бюрото си. — Добре, първо ще се заемем с Върховния съд. Прочетох повечето досиета на кандидатите. Изглеждат почтени и опитни юристи. Следваща седмица ще обявя окончателния списък.
— Асоциацията на адвокатите ще вдигне шум до Бога — отбеляза Арни.
— Да правят каквото искат. Аз в никакъв случай не бива да се показвам слаб и отстъпчив както пред тях, така и пред Конгреса. Това злополучно интервю беше горчив урок. Какво ново от Килти? — внезапно попита президентът.
— Занимава се само с това, на което е способен — опитва се да подронва влиянието ти, като те заплашва със скандални разкрития, за да те принуди да се оттеглиш — каза Арни. — Не бих твърдял, че има много полза да се занимаваме с него точно в такъв напрегнат момент.
— В този град тайните се опазват много трудно, Арни. Затова ще се опитам да парирам ходовете му.
Особено критичен в процеса на укрепването на новата държава се оказа проблемът с нейните въоръжени сили. Поделенията на досегашната републиканска гвардия щяха да бъдат запазени. Предвиждаха се промени само в офицерския състав. Екзекуциите през предишните седмици не бяха успели да ликвидират до крак неблагонадеждните елементи, обаче в интерес на запазването на приятелските отношения между двата народа бе решено да ги заменят с по-смекчена мярка — предсрочни уволнения. Заповедите бяха кратки и недвусмислени: да напуснат казармите и повече да не се опитват да се намесват в живота на армията. Невъзможно бе някой да не се съобразява с това предупреждение. Уволнените офицери безропотно се подчиниха на заповедите, благодарни, че поне са останали живи.
Конвоите потеглиха от Иран по магистралата към Абадан, през вече разоръжените гранични постове. Придвижваха се под прикритието на нощния мрак, при максимално ограничен радиообмен, обаче нищо не можеше да ги скрие от зорките шпионски спътници.
— Три дивизии, при това тежковъоръжени — констатира аналитикът. Резултатите от анализа веднага бяха предадени на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност (АНС). Всички щабни специалисти се заеха с изчисления и не им бе нужно много време, за да преценят, че новообразуваната държава ще разполага с два пъти по-голяма военна мощ от всички останали държави в района на Залива.
— Но не мога да си обясня накъде се насочват — обади се висшият офицер от дежурния екип, когато дойде ред на паузата за пренавиване на видеолентите със записи на излъченото от спътниците.
— Южната част на Ирак винаги е била населявана от шиити, сър — припомни му картографът.
— И е най-близко до нашите приятели от Саудитска Арабия.
— Напълно вярно, сър.
Аятолах Махмуд Хаджи Даряеи трябваше внимателно да обмисли много неща, а той разсъждаваше най-добре когато бе навън, в някоя градина, а не на затворено. Сега бе заобиколен от високите стени на една от най-старите джамии в някогашния Ирак, недалеч от един от най-древните градове на Земята — библейския Ур. Посветил изцяло живота си на своя Бог и на своята Вяра, Даряеи винаги бе обичал историята, а тя го бе научила да се съобразява с политическите реалности.
Всички признаци сочеха, че наближава денят, когато правоверните ще променят облика на света, но всичко трябваше да се обмисли грижливо. Най-лесно бе в моменти на слабост или ентусиазъм (за него и двете състояния бяха проява на безразсъдство) да се утешава с мисълта, че има събития, които са предначертани от безсмъртната ръка на Пророка, но нали Свещеният Коран учеше, че благоразумието също е една от най-важните добродетели на мъжа… Той отдавна бе установил, че най-лесно постига това извисено състояние на духа, когато се разхожда в градината около джамията.