По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Как е възможно някой да не желае да се добере до тази възможност, да не му харесва да има огромна власт? Да има правото да раздава привилегии наляво и надясно, да бъде ласкан и възхваляван като някой от древните властелини, царе или фараони — титлата нямаше чак толкова голямо значение…
Не искал да бъде начело на страната?
Тогава мястото му не е в Овалния кабинет, нали така?
Да, те знаеха как да се справят с тази заплаха. Някои дори вече бяха запретнали ръкави. Изтичане на информация. И то не само от вътрешни източници. Те невинаги успяваха да се доберат до най-важното — но понякога отвън се научаваше много повече. Залогът в тази игра беше огромен, а Големият приятелски кръг наброяваше хиляди хора. Трябваше време, за да се съгласуват стотици мнения по десетки въпроси. Но нямаше да действат по строго уговорен план, нито пък да се прехласват по идеята за пълна конспирация. Защото всичко трябва да изглежда естествено и напълно непринудено, дори спонтанно, доколкото въобще може да се случи нещо спонтанно в място като Вашингтон. На практика битката вече беше започнала.
Отново бе време за връзка с компютърната мрежа. Бадрейн вече бе съвсем наясно, че успехът на операцията ще зависи в огромна степен от точния разчет на времето. И преди се беше изправял пред такъв проблем, ала никога не с такава решаваща роля — налагаше се да се сведе до минимум времето за пътуване, за да не се пропуснат фаталните срокове. Ограничаващият фактор в случая беше сравнително малкият брой полети от Иран към Западна Европа. А полетите с удобни часове на излитане от летището в Техеран буквално се брояха на пръсти.
Подбраните хора бяха подходящи, повечето бяха образовани, умееха да се обличат прилично и да водят непринудени разговори, а също и да отклоняват учтиво опитите на околните да ги въвлекат в разговор — но нали при дългите международни полети е най-удобно да се преструват на заспали, така че в повечето случаи изобщо нямаше да им се наложи да се преструват. Все пак дори само една грешка би довела до сериозни последици. Бе им го казал още при първата лекция.
Реши да ги изпрати до Европа на групи, а оттам да се разпръснат. И все пак ставаше дума за двадесет души — това предполагаше, че трябва да очаква двадесет различни модела за възникване на грешки. Осигуряването на секретността на една операция винаги е източник на десетки главоболия. Почти половината от съзнателния му живот бе преминала в надхитряне на онези лисици, евреите, и дори само фактът, че още беше жив, бе доказателство за успеха му — или поне за липсата на тотален провал, ако искаше да бъде напълно честен пред себе си. Понякога капаните, които поставяше на враговете, го изнервяха много повече от останалата част от дейността му. Е, дотук мозайката се подреждаше задоволително: успя да планира полетите. А утре щеше да поговори с хората. Погледна часовника си — до разсъмване оставаха само три часа.
Делегацията пристигна тъкмо за вечерните молитви. След встъпителните поздрави, сърдечни и в същото време леко сдържани, тримата влязоха в джамията и изпълниха обичайния ритуал. После отново излязоха в градината. При всеки друг случай щяха да се чувстват пречистени от молитвите, но този ден беше по-различен. Само дългогодишният им опит да прикриват емоциите си им помогна и сега да не разкрият напрежението си, макар това да им струваше много усилия.
Пръв заговори саудитският принц Али бин Шейх:
— Благодаря ви, че ни приехте.
— Радвам се да ви приветствам с добре дошли — отвърна Даряеи. — Добре стана, че се помолихме заедно. — Поведе гостите си към масата, подготвена от телохранителите му — кафето вече беше сервирано, силно и горчиво. — Нека Аллах благослови срещата ни, приятели мои. С какво мога да ви бъда полезен?
— Пристигнахме, за да обсъдим последните събития — предпазливо каза принцът. Кувейтският му придружител — министърът на външните работи Мохамед Адман Сабах — предпочете да не избързва да се намесва в разговора на по-влиятелните си събеседници — от трите представени държави неговата бе най-безпомощна във военно отношение.
— И какво желаете да узнаете? — попита Даряеи.
— Какви са вашите намерения — безцеремонно отвърна Али.
Духовният водач на новата Обединена ислямска република въздъхна замислено:
— Толкова много ни предстои. След всичките тези години на война, страдания и лишения. Всеки от нас загуби близък човек, а разрушенията са огромни. Дори и джамиите… — той махна към джамията, която наистина се нуждаеше от възстановяване, — не намирате ли, че те символизират всичките ни страдания?