Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Биргит погледна, в посоката, в която се взираше Елейн — към Арейна, — след което сви рамене.
— Разбира и това никак не я радва. Аз лично чакам с нетърпение да тръгнем.
Елейн се поколеба само за миг. Обещала беше да пази тайни, което никак не й харесваше, но не беше обещала да не се опитва да убеди другата жена, че от това няма никаква нужда и че е съвсем безсмислено.
— Биргит, Егвийн…
— Не!
— Защо не? — Скоро след като бе направила от Биргит свой Стражник, тя беше решила, че като обвърже Ранд, ще го накара по някакъв начин да й обещае да прави каквото му каже, поне тогава, когато е важно. Напоследък бе взела решение за друга уговорка. Щеше да го задължи да отговаря на въпросите й. Биргит отговаряше когато сама решеше, отбягваше ги, когато й хрумнеше, а понякога на лицето й просто се изписваше упоритост, както сега. — Кажи ми само защо не, и ако е достатъчно основателно, повече няма да те моля.
Отначало Биргит само изръмжа, но после хвана Елейн под мишница и почти я повлече към близката уличка. Никой наоколо не им обръщаше внимание, а Арейна си остана на място, макар лицето й да беше съвсем помръкнало, но въпреки това Биргит се заоглежда предпазливо и заговори шепнешком:
— Винаги когато Колелото ме извъртеше отново в живия свят, се раждах, живеех и умирах, без изобщо да знам, че съм обвързана за Колелото. Научавах го едва в промеждутъците между двата си поредни живота, в Тел-айеран-риод. Понякога ставах известна, дори прочута, но си бях като всички други, не някоя си от легендите. Този път бях откъсната, не изхвърлена от въртежа. За първи път, откакто съм в плът, знам коя съм. За първи път може би и други хора го знаят. Том и Джюйлин например го знаят. Те нищо не казват, но съм сигурна. Гледат ме не като другите хора. Ако кажа, че ще се покатеря на върха на някоя стъклена планина, за да убия там някой гигант с голи ръце, те просто ще ме попитат дали няма да имам нужда от малко помощ по пътя и при това няма да очакват, че ще имам.
— Не разбирам — отвърна замислено Елейн, а Биргит въздъхна.
— Не знам дали ще мога да преживея всичко това. В другите си животи правех това, което трябваше, това, което изглеждаше редно, достатъчно, колкото за Мерион, за Джоана или която и да е друга жена. Сега аз съм Биргит от сказанията. Всеки, който го знае, ще го очаква. Чувствам се направо като перотанцьорка на Тованския събор.
Елейн не я попита какво ще рече това — когато Биргит споменеше разни неща от предишните си животи, обясненията обикновено се оказваха по-объркващи от незнанието.
— Това са пълни глупости — каза тя твърдо и прегърна Биргит през кръста. — Аз знам и аз определено не очаквам от теб да убиваш гиганти. Егвийн също. А тя вече знае.
— Докато сама не съм го признала — промърмори Биргит, — все едно че не го знае. И не си прави труда да ми казваш, че и това е глупост. Знам, че е така, но това не променя нищо.
— А какво ще кажеш за нещо друго? Тя е Амирлин, а ти си Стражник. Тя заслужава да й се довериш, Биргит. Има нужда от това.
— Свърши ли най-после с нея? — подвикна Арейна. — Щом ще тръгваш нанякъде и ще ме оставяш, поне можеш да ми помогнеш в стрелбата, както ми обеща.
— Ще помисля за това — тихо каза Биргит на Елейн, после отиде при Арейна и я дръпна за плитката точно под врата. — Ще си поговорим с тебе и за стрелбата — каза и я забута по улицата, — но първо ще си поговорим малко за добрите обноски.
Елейн поклати глава, после изведнъж се сети за Авиенда и се разбърза. Къщата не беше далеко.
Не можа да я познае веднага — бе свикнала да я вижда в кадин-сор, с късо подстригана коса, а не с пола, блуза и шал и с коса под раменете, прибрана назад със сгъната забрадка. На пръв поглед Авиенда не изглеждаше да е притеснена от нещо. Седнала непохватно на един стол — айилците не бяха свикнали със столове, — тя като че ли кротко пиеше чай с пет Сестри, разположени в кръг в дневната. Къщите, подслоняващи Айез Седай, си имаха дневни, въпреки че Елейн и Нинив все още живееха в тясната си стаичка. Но когато се вгледа по-внимателно в Авиенда, Елейн забеляза, че тя мята тревожни погледи към Айез Седай над ръба на чашката си. За трети поглед време не остана — щом я забеляза, Авиенда веднага скочи и изтърва чашката си на идеално пометения под. Елейн беше виждала малко айилци, освен в Сърцето на Камъка, но знаеше, че умеят да сдържат чувствата си, а Авиенда го правеше много добре. Само че сега на лицето й се беше изписала чиста болка.