Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Единият от младоците се окашля колебливо и попита:
— Милорд, всичко ли е… Нали точно така го бяхте планирали, милорд?
— Всичко върви по плана, Вердин — отвърна Мат и потупа Пипе. Беше се напъхал в чувала и връзките бяха здраво затегнати. Обещал беше на Ранд да се погрижи Елейн да пристигне жива и здрава в Кемлин и не можеше да си тръгне без нея. А не можеше и да си иде и да остави Егвийн да си подложи главата на дръвника. Можеше да се получи така, че — Светлина, колко го гризеше това! — можеше да се получи така, че да приеме съвета на Том. Да се опита да опази проклетите глави на тези проклети жени на проклетите им рамене, като им помогне някак целият им налудничав и невъзможен план да проработи. Като междувременно се помъчи да опази собствения си врат цял и невредим. Без да се брои това, че трябваше да попречи на Авиенда да се докопа до гърлото на Елейн. Е, в най-лошия случай поне щеше да е наоколо, за да ги измъкне някак си, когато всичко това се срине. Слаба утеха. — Всичко е просто чудесно.
Елейн очакваше да намери Авиенда в чакалнята или може би отвън, но нямаше нужда да й казват, за да разбере, че я няма и на двете места. Другите Айез Седай обсъждаха основно две теми и всички говореха, зарязали хартии и пергаменти по масите. Името на Мат беше на езиците на повечето; дори слугите и новачките се поспираха, докато тичаха по задачките си, да разменят по някоя дума за него. Той беше тавирен. Дали било безопасно да се остави един тавирен в Салидар? Той наистина ли бил пребивавал в Кулата и го били оставили да си замине? Вярно ли било, че той командвал войската на Заклетите в Дракона? Не трябвало ли да го задържат за безчинствата, за конто били чували? Вярно ли било, че бил от същото село, от което били Преродения Дракон и Амирлин? И нали имало двама тавирен, свързани с Преродения Дракон — та кой бил вторият и къде можел да бъде намерен? Може би Мат Каутон знаел. Толкова мнения, колкото бяха хората, които ги изказваха.
Имаше обаче два въпроса, които Елейн очакваше да чуе, но не ги чу. Какво търсеше Мат в Салидар и как Ранд бе разбрал къде да го изпрати? Тези въпроси никой не ги задаваше. Но тук по някоя Айез Седай се увиваше в шала си, сякаш изведнъж й ставаше студено, или се сепваше, щом разбереше, че някой я е заговорил, там някоя слугиня зяпваше в празното посред стаята, след което се съвземаше и тръскаше глава, или някоя готвачка мяташе изплашени погледи към Сестрите. Мат не беше чак котарак, промъкнал се в гълъбарника, но почти. Самият факт, че Ранд бе разбрал къде са, беше в състояние да ги смрази.
Авиенда предизвикваше по-малко коментар, но Сестрите не можеха да се сдържат да не говорят и за нея, и то не само за да сменят темата. Не се случваше всеки ден някоя дивачка просто ей така да им дойде на крака, особено с такава забележителна сила, и айилка на всичко отгоре. Последното искрено омайваше умовете на всички Сестри. Никоя айилка досега не беше се обучавала в Кулата и много малко Айез Седай бяха прониквали в Айилската пустош.
Само един въпрос беше достатъчен, за да разбере къде я държат, при това без да я споменава по име — Елейн много добре знаеше как се държат Айез Седай, решат ли, че някоя трябва да стане новачка.
— Ще облече тя бялото преди да е паднала нощта — заяви убедено Акаррин. Крехка Кафява, тя кимаше натъртено почти при всяка своя дума. Двете Сестри с нея закимаха също толкова уверено.
Елейн тихо изцъка и бързо излезе навън. Зърна Нинив, която почти подтичваше и се оглеждаше през рамо толкова начесто, че непрекъснато се блъскаше в хората. Елейн си помисли дали да не я настигне — нямаше нищо против да си има компания, — но не й се тичаше в тази жега, въпреки онзи номер със съсредоточаването, а друг начин, изглежда, нямаше. Въпреки това надигна полите си и се забърза. Преди да е изминала петдесетина крачки, усети, че към нея се приближава Биргит, обърна се и я видя да тича по улицата. С нея беше и Арейна, която все пак спря малко встрани, скръсти ръце и се намръщи. Тази жена беше истински навлек и определено не беше променила възгледите си само защото Елейн вече наистина беше станала Айез Седай.
— Реших, че трябва да го знаеш — каза й тихо Биргит. — Току-що чух, че когато тръгнем за Ебу Дар, Вандийн и Аделиз също ще тръгнат с нас.
— Разбирам — измърмори Елейн. Възможно беше тези двете да ги пращат да се присъединят към Мерилил по някаква причина, въпреки че при Тилин имаше вече три Айез Седай, или може би си имаха своя собствена задача в Ебу Дар. Не вярваше нито на едното, нито на другото. Арейна беше заела ума й, както и Съветът. Елейн и Нинив щяха да бъдат придружени от две истински Айез Седай като две момиченца, които не могат да отидат на бал без възрастни придружителки. — Тя май разбира, че няма да дойде.