Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Тук, в Салидар — повтори Мат. Том кимна кротко, а Мат не можа да се сдържи да не повиши глас. — И искаш от мен да ги оставя тук?
— Искам да престанеш да си въобразяваш, че ще ги накараш да направят каквото и да било. Те вече са решили какво трябва да направят и ти не можеш да го промениш. Но може би — само може би — можеш да им помогнеш да останат живи.
Мат скочи. В главата му изникна образът на една жена с нож, забит в гърдите; не беше от заетите му от други хора спомени. Той изрита бурето, на което бе седял, и то се затъркаля по уличката. Да помогне на един веселчун да ги опазят живи? В ума му се размърда някакъв блед спомен за Бейзъл Джил, един ханджия в Кемлин, който му бе казал нещо за Том, но всичко беше като мъгла, която се стопи още докато се опитваше да я задържи.
— От кого е това писмо, Том? От друга жена, която си спасил ли? Или си я оставил някъде, където да й отрежат главата?
— Оставих я — тихо отвърна Том. Надигна се и тръгна без повече приказки.
Мат почти понечи да го спре, да го заговори. Само че не можа да измисли какво да каже. „Побъркан старец!“ Не, не беше побъркан. Егвийн обаче беше опърничаво муле, макар в сравнение с Нинив да изглеждаше направо сговорчива. Колкото до Елейн, благородниците изобщо нямаха капка разум в главите!
Той изтръска лулата си, смачка въгленчетата, за да не подпалят треволяка, вдигна шапката си от земята и закуцука към улицата. Имаше нужда от информация от някой по-добър източник от този веселчун, обзет от измамно чувство за величие след толкова мъкнене по фустите на онази самомнителна хлапачка, щерката-наследница. Вляво зърна Нинив — тъкмо излизаше от Малката кула — и тръгна към нея. Тя щеше да му каже каквото искаше да научи. Нямаше начин. Кракът го жегна. „Да ме изгори дано, ако не ми дължи тя няколко отговора.“
Нинив обаче го забеляза и видимо се вкочани. За миг го изгледа как се приближава, след което изведнъж се забърза нанякъде, явно за да го избегне. На два пъти се озърна през рамо преди хората и колите да я скрият.
Той спря, навъси се и придърпа шапката над челото си. Първо да го изрита без никакъв повод, а сега да не иска и да поговори с него! Решили бяха значи да го разиграват, докато не започне да подтичва накъдето му посочат. „Е, не са си избрали подходящия човек за игричките си, кожите им да изгори дано!“
Ванин и другите стояха пред конюшнята до една каменна постройка, която много приличаше на бивш хан. Сега там непрекъснато влизаха и излизаха десетки Айез Седай. Пипе и останалите коне стояха кротко на коневръза, а Ванин и двамата пленени съгледвачи клечаха край стената. Мар и Ладвин бяха толкова различни, колкото беше възможно за двама души, единият — длъгнест и с грубовато лице, другият — нисък, набит и с добродушна физиономия, но и двамата изглеждаха явно смутени — не бяха понесли леко плена си. Двамата млади знаменосци стояха вдървено до тях и стискаха в ръце плътно увитите около прътовете знамена, сякаш сега те бяха най-важното. И също изглеждаха притеснени. Да влезеш в битка беше едно, но всички тези Айез Седай наоколо бяха нещо съвсем друго. В битката човек поне имаше шанс. Недалече от тях стояха двама Стражници, които зорко ги следяха. Уж не съвсем открито, но така, че да ги виждат.
Мат потупа Пипе по ноздрите и после се вгледа в очите му. От конюшнята излезе някакъв тип в кожен елек — тикаше количка с тор. Ванин също пристъпи да надникне в окото на Пипе. Без да го поглежда, Мат каза:
— Можеш ли да се добереш до Бандата?
— Може би. — Ванин се намръщи и повдигна клепача на Пипе. — Стига да имам късмет. Мразя да си оставям коня обаче.
— Предай на Талманес, че съм казал да стои на място и да не мърда. Може да се задържа тук няколко дни и не искам никакви проклети опити да ме спасяват. После се опитай да се върнеш тук. Без да те забележат, ако можеш.
Ванин се изплю в прахта под Пипе.
— Замеси ли се човек с Айез Седай, все едно си надява такъмите и си връзва седло на гърба. Ще се върна когато мога. — Той поклати глава и се шмугна в тълпата — дебел, рошав трътлест мъж, когото никой нямаше да заподозре като шпионин.