Господарят на хаоса

— Отговорът е да отпратим Заклетите в Дракона нанякъде — отвърна Шериам не толкова търпеливо, колкото допреди малко. — Съжалявам, че Мат пак ще ни се изплъзне от ръцете, но друга възможност не виждам. Вие сте му казали, че предложението е отказано. Кажете му и да си върви.

— Де да беше толкова просто. Не мисля, че ще си тръгне само като го приканя, Шериам. Той изрично намекна, че ще стои тук и ще чака, докато нещо стане. Възможно е да очаква заповеди от Ранд или дори самия Ранд. В Кайриен се носи мълва, че от време на време той предприемал Пътуване с по няколко от онези мъже, които събира около себе си. Онези, които учи да преливат! Не знам какво ще правим, ако се случи това.

Шериам се втренчи в нея и задиша твърде тежко за човек с толкова спокойно лице.

На вратата се почука и влезе Табита с поднос в ръцете. Без да схване настроението, тя се засуети и заподрежда зеления порцеланов чайник и чашките, сребърната купичка с меда и ленените салфетки, докато Шериам най-накрая не й се сопна да се пръждосва да си гледа работата толкова свирепо, че Табита изписка уплашено и хукна навън.

За момент Шериам замълча, после каза доста неохотно:

— Може би наистина ще се наложи в края на краищата да напуснем Салидар. По-скоро, отколкото би ми се искало.

— Но единственият път, който ни остава, е на север. — Егвийн разшири очи. Светлина, колко го мразеше това! — Ще изглежда все едно че сме тръгнали към Тар Валон.

— Знам — почти се сопна Шериам. После вдиша дълбоко и смекчи тона си. — Простете ми, майко. Но се почувствах малко… Не обичам да бъда тласкана насила да върша неща и се боя, че Ранд ал-Тор сега насила тласка ръката ни, преди да сме готови.