Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — каза спокойно Елейн, — но се налага да я отведа за малко. Сигурно ще можете да поговорите с нея по-късно.
Петте жени стиснаха устни, но Елейн не им обърна внимание.
Авиенда метна вързопа си на гръб, но се поколеба, докато Елейн не я подкани да я последва. На улицата Елейн й каза:
— Моите извинения. Ще се погрижа това повече да не се случва. — Сигурна беше, че ще може да го уреди. Или Егвийн поне — със сигурност. — Няма обаче много места, където можем да си поговорим насаме. В моята стая по това време е доста горещо. Можем да се опитаме да си намерим някоя сянка или да пийнем чай, стига вече да не са ти напълнили корема с чай.
— В стаята ти. — Авиенда явно все още не искаше да говорят. Тя внезапно се затича към една подминаваща кола, натоварена с дърва за огрев, и измъкна един клон, по-дълъг от ръката и и малко по-дебел от палеца й. После се върна при Елейн и започна да го кастри с ножа си; наточеното острие сряза по-малките клонки като бръснач. Болката на лицето й се беше стопила. Сега изглеждаше изпълнена с решимост.
Елейн я погледна накриво. Не вярваше Авиенда да се кани да й посегне, каквото и да твърдеше този простак Мат Каутон. Но пък… Тя знаеше много малко за джи-е-тох; Авиенда й беше обяснила някои неща, докато бяха заедно в Камъка, но много малко. Сигурно Ранд беше казал или направил нещо. Сигурно този техен заплетен лабиринт от чест и дълг изискваше Авиенда да… Не й се струваше възможно. Но може би…
Когато влязоха в стаята й, тя реши да постави въпроса открито. Погледна другата жена — съвсем съзнателно, без да прегръща сайдар — и каза:
— Мат твърди, че си дошла да ме убиеш.
Авиенда примигна.
— Вие влагоземците винаги преобръщате всичко наопаки — каза тя удивена, остави тоягата на леглото на Нинив и грижливо положи ножа си до нея. — Моята почтисестра Егвийн ме помоли да пазя Ранд ал-Тор за теб и аз обещах да го направя. — Вързопът и шалът й паднаха на пода до вратата. — Имам тох към нея, но още по-голям към теб. — Развърза блузата си и я смъкна, след което надигна долната си риза до кръста. — Обичам Ранд ал-Тор и веднъж си позволих да легна с него. Имам тох и те моля да ми помогнеш да си го посрещна. — Обърна се с гръб и коленичи в тясното място между двете легла. — Можеш да използваш тоягата или ножа, ако искаш; тох е мой, но изборът е твой. — Тя вдигна брадичка и изпъна врат. Очите й бяха затворени. — Каквото и да избереш, приемам.
Коленете на Елейн омекнаха. Мин беше казала, че третата жена ще е опасна, но Авиенда? „Почакай! Тя каза, че е… С Ранд!“ Ръката й посегна към ножа на леглото и тя едва успя да я спре.
— Я ставай! И си облечи блузата. Аз няма да те ударя… — Само няколко пъти? Стисна ръце да ги удържи. — И няма да го пипна тоя нож. Моля те, махни го от очите ми. — Можеше да й го подаде, но не беше сигурна дали е безопасно да хваща оръжие точно в този момент. — Никакъв тох нямаш към мен. — Надяваше се, че това е верният израз. — Обичам Ранд, но изобщо не се притеснявам, че и ти го обичаш. — Лъжата опари езика й. Авиенда всъщност беше лягала с него!
Все така на колене Авиенда се обърна и я изгледа намръщено.
— Не те разбирам. Да не би да ми предлагаш да си го поделим? Елейн, ние сме приятелки, мисля, но трябва да сме като първосестри, ако ще ставаме сестрожени. Ще ни е нужно време, докато разберем дали това е възможно.
Елейн усети, че е зяпнала, и затвори устата си.
— Приятелки сме — отвърна тя тихо. Мин непрекъснато повтаряше, че щели да си го поделят… но не и по този начин! Дори мисълта за това й се струваше неприлична! — Но е малко по-сложно. Има и още една жена, която го обича.
Авиенда се изправи толкова бързо, че сякаш в един момент беше едновременно и долу, и горе.
— Как се казва? — Зелените й очи блеснаха и ръката й стисна ножа.
Елейн едва не се разсмя. „Само преди малко ми приказваше за подялба, а сега освирепя като… като… като мен“ — довърши тя наум и никак не остана доволна от тази мисъл. Но всичко можеше да бъде и по-лошо. Много по-лошо. Можеше да е Берелайн. След като все едно трябваше да има някоя, защо да не е Авиенда? „И по-добре да се оправя с това, вместо да се цупя като ядосано детенце.“ Тя седна на леглото и стисна ръце в скута си.
— Прибери го най-после това в канията и седни малко, Авиенда. И моля те, облечи си блузата. Много имам да ти разправям. Има една жена — моя приятелка, почти сестра — казва се Мин…
Авиенда се облече, наистина, но мина доста време преди да склони да седне и още повече, докато Елейн успее да я убеди, че не бива да се настройва срещу Мин. С последното поне се съгласи и най-сетне неохотно отрони: