Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Капитан Джилс — изплака мистър Тутс, — намирам се в такова душевно състояние и говоря така ужасно сериозно, че ако мога да се закълна в думите си върху къс нагорещено желязо, жив въглен, разтопено олово, нагрят восък или каквото и да е от този род, аз с радост бих си причинил болка, за да облекча страданията си.
И мистър Тутс припряно се огледа наоколо, сякаш търсеше някакво достатъчно мъчително средство, за да изпълни страхотното си намерение.
Капитанът килна назад колосаната си шапка, разтърка лице с тежката си длан — от това носът му стана още по-петнист, — застана пред мистър Тутс и като закачи ревера на фрака му с куката си, се обърна към него със следните думи, докато мистър Тутс го гледаше в лицето с голяма съсредоточеност и известно изумление.
— Разбираш ли, момче, ако говориш сериозно — рече капитанът, — към теб трябва да се прояви милосърдие, а милосърдието е най-ослепителният брилянт в короната, украсяваща главата на британеца, а ти прелистѝ конституцията, изложена във „Владей Британия“, и когато намериш цитата, това е хартата, която толкова често пеят ангелите-хранители. Дръж се здраво! Това твое предложение малко ме слисва. А защо? Защото, разбираш ли, аз се държа в тези води настрана и наоколо ми няма придружаващи кораби, а навярно не ми се ще и да има. Внимателно! Ти ми сигнализира отначало относно една млада дама, която те е ангажирала. Ако искаш ние двамата с теб да поддържаме отношения, името на това младо създание никога не трябва да се изрича и не трябва да се споменава за него. Бог знае колко зло е било причинено поради честото му изричане досега и затова вече млъквам. Разбираш ли ме добре, братле?
— Ще ме извините, капитан Джилс — отвърна мистър Тутс, — но понякога вашите думи не са ми съвсем ясни. Но кълна ви се, за мен… за мен е много трудно нещо, капитан Джилс, да не мога да споменавам мис Домби. Такова ужасно бреме ми е легнало тук! — Мистър Тутс трогателно докосна с две ръце колосания си нагръдник. — Денонощно изпитвам чувството, сякаш някой ме притиска!
— Това са условията — заяви капитанът, — които предлагам. Ако не са изгодни за теб, братле, а може би наистина не са изгодни, дръж се на разстояние, отклони курса си и бодро се отдалечи!
— Капитан Джилс — отвърна мистър Тутс, — не зная как стоят нещата, но след това, което ми разказахте, когато дойдох тук за първи път, аз… аз бих предпочел да мисля за мис Домби във ваше присъствие, отколкото да говоря за нея в присъствието на когото и да било друг. И затова, капитан Джилс, ако ми доставите удоволствието да се сближим, аз ще бъда щастлив да приема условията ви. Искам обаче да бъда честен, капитан Джилс — добави мистър Тутс и за миг отдръпна протегнатата си ръка, — и затова съм длъжен да призная, че аз не бих могъл да не мисля за мис Домби. Невъзможно е да ви обещая, че няма да мисля за нея.
— Момче — обади се капитанът, на когото мистър Тутс много се бе издигнал в очите с прямото си изявление, — мислите на човека са като вятъра и никой не може да отговаря за тях с положителност за какъвто и да е период. Значи, договорът е само относно думите?
— Само относно думите, капитан Джилс — рече мистър Тутс, — мога да поема отговорност.
Мистър Тутс моментално подаде ръка на капитан Кътъл и с любезен и благосклонно-снизходителен вид капитанът официално му даде съгласието си да се сближат. Мистър Тутс очевидно изпита облекчение и радост от придобивката си и през цялото останало време от посещението си възторжено се киска. От своя страна капитанът не беше недоволен от ролята си на покровител и бе извънредно удовлетворен от своята проява на благоразумие и прозорливост.
Но колкото и надарен да бе капитан Кътъл с тези качества, още същата вечер му бе сервирана изненада, и то от такова чистосърдечно и искрено момче като Роб Точиларя. Това безхитростно момче пиеше чая си на една маса с капитана и сведено смирено над чашата и чинийката, в продължение на известно време хвърляше изкосо изпитателни погледи към господаря си — въоръжен с очила, с голямо затруднение, но и със забележително достойнство господарят му четеше вестника, — а после наруши мълчанието с думите:
— О! Моля за извинение, капитане, но не са ли ви нужни гълъби, сър?
— Не, момчето ми — отвърна капитанът.
— Защото ми се искаше да се освободя от моите, капитане — добави Роб.
— Така ли? — възкликна капитанът и рошавите му вежди се поповдигнаха.
— Да, възнамерявам да си ходя, капитане, с ваше разрешение — поясни Роб.