Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Роб Точиларя, чието благоговение към вдъхновените писания под въздействието на превъзходната система в училището на точиларите се бе развивало посредством постоянни натъртвания на мозъка му, получени при стълкновение с имената на всички юдейски племена, а също така посредством монотонно повторение на трудни стихове, възложени главно във вид на наказание, а както и посредством представянето му на шестгодишна възраст, в кожени панталони, по три пъти в неделен ден, горе високо в хора на черквата, където беше горещо и където огромен орган бръмчеше над сънената му глава като необичайно усърдна пчела — Роб Точиларя добросъвестно се преструваше, когато капитанът спираше да чете, че е изпитал благотворно въздействие, но по време на четенето обикновено се прозяваше и задрямваше. Този факт обаче добрият капитан дори и не подозираше.
Както подобава на един човек, занимаващ се с търговия, капитан Кътъл също така се залови и с воденето на книги. В тях вписваше наблюдения върху времето, върху потока фургони и карети, които, отбеляза той, в този квартал се движат сутрин и през по-голямата част на деня на запад, а надвечер — на изток. След като за една седмица влязоха двама минувачи и „го заговориха“ — така го записа капитанът — относно въпроса за очилата и без да купят нещо конкретно, обещаха отново да наминат, капитанът реши, че търговията започва да върви и вписа съответната забележка в дневника. Тогава духаше (това бе първото, което отбеляза) свеж вятър от северозапад, а през нощта вятърът смени посоката си.
Едно от главните затруднения за капитана представляваше мистър Тутс, който правеше чести посещения и без да обяснява много, изглежда, бе решил, че малката гостна отзад е подходящо място за кискане и съответно сядаше и се възползуваше от удобствата й в продължение на половин час, без обаче ни най-малко да се сближава с капитана. Капитанът, станал предпазлив след последните си преживявания, не можеше с категоричност да си отговори дали мистър Тутс наистина е такова кротко създание, каквото изглежда на вид, или е извънредно ловък и коварен лицемер. Честото му споменаване на мис Домби бе подозрително, но капитанът изпитваше тайно благоразположение към мистър Тутс заради несъмненото му доверие в него и по тази причина се въздържаше за момента да се настройва срещу Тутс, а само го наблюдаваше с неописуема проницателност, когато Тутс засягаше въпроса, който най-много го вълнуваше.
— Капитан Джилс — съвсем неочаквано изтърси един ден мистър Тутс, както обикновено правеше, — смятате ли, че ще можете да се отнесете благосклонно към моето предложение и ще ми доставите удоволствието да се сближим?
— Слушай какво, момчето ми — отвърна капитанът, който най-после си бе избрал линия на поведение, — отдавна обмислям това.
— Капитан Джилс, много мило от ваша страна — отговори мистър Тутс. — Много съм ви признателен. Кълна се в честта си, капитан Джилс, ще бъде истинско благодеяние, ако ми доставите удоволствието да се сближим. Действително благодеяние!
— Разбираш ли, братле — бавно рече капитанът, — не те познавам.
— Но вие никога не ще можете да ме опознаете, капитан Джилс — каза мистър Тутс, упорит в постигането на целта си, — ако не ми доставите удоволствието да се сближим.
Капитанът, изглежда, бе удивен от оригиналността и силата на този аргумент и погледна мистър Тутс по такъв начин, сякаш бе открил у него много повече, отколкото бе очаквал.
— Добре го рече, момчето ми — отбеляза капитанът, като замислено поклати глава, — и отговаря на истината. Гледай сега тук. Ти направи няколко забележки пред мен, които ме карат да мисля, че ти харесваш едно прелестно създание. А?
— Капитан Джилс — заговори мистър Тутс, енергично жестикулирайки с ръката, в която държеше шапката си, — харесване не е точната дума. Кълна ви се, нямате и представа колко силни са моите чувства. Ако е възможно да ме боядисат черен и да ме превърнат в роб на мис Домби, ще го приема като проява на благосклонност. Ако с цената на цялото си богатство бих могъл да се преобразя в кучето на мис Домби… аз… аз наистина си мисля, че изобщо няма да спра да си въртя опашката. Толкова щастлив ще се чувствувам, капитан Джилс!
Мистър Тутс изрече всичко това с насълзени очи и в изблик на чувство притисна шапката до сърцето си.
— Момче — обади се капитанът, преизпълнен от съчувствие, — ако говориш сериозно…