Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Глава XXXIX
По-нататъшните приключения на капитан Едуард Кътъл, моряк
Времето със своята твърда стъпка и непреклонна воля така напредваше, че годината, наложена от майстора на корабни уреди като срок, през който неговият приятел не трябва да отваря запечатания пакет, приложен към оставеното от него писмо, почти изтичаше и привечер капитан Кътъл поглеждаше към пакета, предусещайки тайнственост и тревога.
Със своята честност капитанът по-скоро би решил да разтвори себе си, за да изучи собствената си анатомия, отколкото да разтвори пакета дори и един час преди изтичането на срока. Докато пушеше вечер първата си лула, той само изваждаше пакета, поставяше го на масата и потънал в тържествено мълчание сред дима, го разглеждаше отвън в продължение на два-три часа. Понякога, след като бе съзерцавал така пакета много дълго време, капитанът придърпваше малко по малко стола си настрана, сякаш за да излезе извън полето на притегателната му сила. Дори и такива да бяха намеренията му, те не довеждаха до никакъв успех, тъй като даже и когато капитанът заставаше до самата стена на гостната, пакетът продължаваше да го привлича. Или пък ако замисленият поглед на капитана се насочваше, блуждаейки, към тавана или камината, видението незабавно го последваше и се настаняваше на видно място сред въглените или пък заемаше изгодно положение върху бялата стена.
Бащинската загриженост и възхищението на капитана по отношение на Радостта на сърцето оставаха неизменни. След последния разговор с мистър Каркър обаче у капитан Кътъл започнаха да се прокрадват съмнения дали предишната му намеса в защита на младата дама и скъпия му Уолтър действително се бе оказала така благоприятна, както бе желал и вярвал на времето. Накратко казано, капитанът сериозно се терзаеше от предположението, че е навредил повече, отколкото е принесъл полза. Измъчван от угризения на съвестта, смиреният капитан си изкупваше вината по най-добрия начин, който можеше да му хрумне — отстрани се от пътя, за да не вреди на никого, или така да се каже, хвърли себе си зад борда като опасен човек.
И така, погребан по собствена воля сред корабните уреди, капитанът изобщо не се мяркаше около къщата на мистър Домби, нито пък се обаждаше по някакъв начин на Флорънс или мис Нипър. Той даже преустанови връзката си с мистър Пърч, като при следващото си посещение сухо уведоми въпросния джентълмен, че му бил благодарен за компанията, но бил отплувал надалеч от всякакви такива познати, тъй като се опасявал, че без да искал, можел да взриви някой оръжеен склад. В своето самоналожено уединение капитанът прекарваше цели дни и седмици, без да размени нито дума с другиго освен с Роб Точиларя, когото считаше за олицетворение на безкористната привързаност и вярност. В своето уединение капитанът, съзерцавайки вечер пакета, седеше, пушеше, мислеше за Флорънс и бедния Уолтър, докато в простодушното му съзнание и двамата започваха да му се струват умрели и застинали във вечна младост — прекрасните и невинни деца, каквито ги бе запомнил.
Предавайки се на такива размишления, капитанът не забравяше обаче за своето самоусъвършенствуване и духовното развитие на Роб Точиларя. Обикновено всяка вечер в продължение на един час този млад човек трябваше да чете някоя книга на капитана. И тъй като капитанът сляно вярваше, че всичко написано в книгите отговаря на истината, той натрупа по този начин голям запас от забележителни факти. В неделя вечер, преди да си легне, капитанът винаги сам си четеше една божествена проповед, произнесена някога от върха84, и макар че бе свикнал да дава свои собствени цитати от текста, без да поглежда книгата, той четеше с такова благоговейно вникване в божествения смисъл, сякаш знаеше всичко наизуст на гръцки и бе в състояние да напише неограничен брой прочувствени теологически трактати върху всяка фраза.
84
Има се пред вид проповедта на Исус Христос, в която той излага принципите на християнското вероучение и морал.