Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

Вратата се отвори бавно, без шум. Той изпусна облекчителна въздишка.

Тъй като не можеше да различи чертите на мистериозната си посетителка, той смяташе, че се намира в присъствието на дожесата.

Той се промъкна през отвора и поиска да хване ръката на освободителката.

— Благодаря, много благодаря! — каза той с нисък глас. — Нейно Величество ще узнае всичко.

Мистериозният спасител не отговори.

Горо почувства ръката да отбягва неговата.

Вратата се затвори след тях и Горо последва в коридора маскираната дожеса.

Обхвана го мисълта да избяга. Познаваше чудесно и най-малките извивки на коридорите в дожовия палат.

Но той сдържаше радостта си. Зависеше още от каприза на дожесата и трябваше да постъпва разумно.

Той последва дожесата стъпка по стъпка.

Двамата се отправиха безмълвно по стълбата, после се изкачиха.

Бледата светлина на една димяща лампа във вътрешността на коридора направляваше техните крачки.

Дълбоко мълчание владееше наоколо. Нищо не се помръдваше, никой не се показваше в мрачните коридори на палата.

Благодарение на един слаб светлинен лъч, негърът най-сетне успя да разгледа силуета и чертите на своята освободителка.

Тогава позна, без никакво съмнение, дожесата, с елегантната й величествена талия.

Бе сменила облеклото си и бе покрила лицето си с маска, за да не бъде позната.

Робът разгледа как бе разположена стълбата, разните площадки, които се намираха по нея, коридорите, към които водеше.

Пътят за неговото бягство бе открит.

— Твоето желание е изпълнено — каза внезапно дожесата на ухото на негъра. — Кажи ми сега, какво си видял в Рим! Отговори ми! Побързай, иначе си загубен!

Горо я послуша. Той разказа отново как Мадлена бе победила Анунциата, нейната съперница, и я затворила в един манастир.

После добави:

— Сеньорита Боргез се е измамила сама!

— Какво искаш да кажеш с тия думи? — прекъсна го дожесата.

Негърът произнесе:

— Марино изведе Анунциата от манастира и драмата сега са венчани!

При тия думи дожесата смаяна отстъпи крачка назад.

Горо използва изненадата и нерешителността, в която бе поставил Катерина, и слезе по стъпалата със сръчността на котка…

Тя чу един гръмък и подигравателен смях да се разнася по стълбата…

Дожесата, обхваната от гняв, поиска отначало да отмъсти на негъра, че я бе изиграл отново.

Нейната първа мисъл бе да повика полицаите, за да арестуват беглеца.

Но скоро се разколеба. Уплаши се от гнева на великите съдии. Тя се беше изложила с негъра; бе принудена да премълчи всичко.

В този момент чу една тежка врата да изскърца върху скобите си. Негърът бе отворил външната врата и сега бе свободен.

Катерина трепереше от гняв, разтревожена се прибра в будоара си, отмахна с трепереща ръка обшитата със злато завеса, после се отпусна върху една копринена отоманка… Тя загуби съзнание.

Колко време бе останала в такова положение, тя самата не би могла да каже.

Когато се събуди, бе вече ден. Слънцето къпеше с лъчите си луксозния салон.

Почетните дами я намериха вече права, когато дойдоха да изкажат на господарката си своите ежедневни поздравления.

Те забелязаха, че владетелката не бе си лягала през нощта. Очите й бляскаха от гняв и издаваха голямо недоволство.

Те не се осмелиха са разпитат Катерина Зиани за причините на мъката и гнева й. Страхуваха се да не изпитат гнева й върху себе си.

През това време тъмничарят бе известил Великия съвет за изчезването на Горо.

Никой не бе забелязал бягството му. Никой не можеше да разбере, как е избягал от здраво заключената килия.

Нито съдиите, нито дамите, нито слугите можеха да подозират, че дожесата е неволна съучастничка в това бягство.

Катерина не можа да намери покой през целия ден. Постоянно й се въртяха в ума думите на негъра: „И двамата сега са венчани!“.

Тя бе обичала Маринели с искреността на едно буйно сърце, неудовлетворено досега. Дълго време бе вярвала, че незаконнороденият ще отговори на нейната страст. Бе смятала, че връзките му с Анунциата са прекъснати и забравени.

Не спа и следната нощ. Разхожда се дълги часове из будоара си, съчинява най-разнообразни, но неосъществими планове.

Най-сетне, към сутринта тя се отпусна върху дивана и потъна в сън, изпълнен със страшни видения.

На следния ден Мадлена пристигна във Венеция. Тя отиде веднага в палата на дожовете и попита дали може да бъде приета от Катерина. Желаеше да се помири със съперницата си и да присъедини своята мъка към нейната.

При споменаване името на сеньоритата, Катерина като че ли забрави изведнъж гнева и мъката си.

С един скок стана от дивана, където си почиваше.

Една демонична усмивка озари лицето й, побледняло от скръбта.

Тя заповяда племенницата на папата да бъде въведена в големия приемен салон и отиде при Мадлена с горда походка и пресилена усмивка на устните си.

Сеньорита Боргез откри по тона, с който я приветства дожесата, че тя знае за поражението, което бяха претърпели двете.

— Кажете ми, сеньорита — запита най-сетне Катерина. — Истина ли е, че Марино Маринели е освободил Анунциата, която намерил в манастира на кларистките.

Мадлена потвърди ужасното съобщение и добави, че Марино и Анунциата са вече венчани от няколко седмици.

При тия думи дожесата почувствува, че се разгаря с нова сила болката, която измъчваше сърцето й.

Тя изказа мъката си с треперещ глас, задавян от вълнение.

— Ние и двете сме измамени в най-скъпите си надежди — каза тогава Мадлена. — Дойдох във Венеция, за да ви предложа моя съюз и моята помощ. Обединете се, Величество, с вашата бивша неприятелка, която сега е ваша приятелка. Да поговорим заедно за нашето отмъщение. Ние сме измамени и двете. Нашето отмъщение ще бъде двойно.

Дожесата забрави ревността си и насочи омразата си към Маринели.

Тя прие с въодушевление съюза, който Мадлена й предложи.

— Нашето отмъщение — каза тя — трябва първо да постигне мизерното момиче, което се е осмелило да ни унижи и ни отнеме човека, когото желаехме. Да образуваме нашия съюз и с общи сили да спечелим победата!

Мадлена изслуша с удоволствие думите на Катерина и попита, дали планът за отмъщение трябва да бъде осъществен в най-голяма тайна.

— Ще победим нашата неприятелка, рибарката от Сан Николо! — каза тя в момента, когато се сбогува с дожесата.