Господарят на хаоса

Шериам също се беше усмихнала, когато Егвийн се бе съгласила с Лелейн за нещо, но сега изобщо не се усмихваше.

— Майко, не съм сигурна, че разбирам — каза тя търпеливо. — Подготовката със сигурност е напълно достатъчна да се покаже на Съвета, че няма да позволите да ви заплашват. Но наистина да се тръгне към действие преди всичко да си е на мястото, може да се окаже гибелно.

— Разбирам те, Шериам — каза неискрено Егвийн. — Не знам какво щях да правя без съветите ти. — С какво нетърпение очакваше да дойде денят, в който щеше да сложи край на това. От Шериам можеше да се получи великолепна Пазителка — дори една добра Амирлин сигурно можеше да стане от нея, — но Егвийн щеше с радост да дочака деня, в който ще може да покаже на Шериам, че все пак тя е Пазителката, а не Амирлин. — Просто сега Мат и неговата армия от Заклети в Дракона тропат на вратата ни. Какво ще направи лорд Брин? Или някои от неговите войници на своя глава? Всички разправят как се канел да изпрати хора да изловят тези Заклети в Дракона, които уж опожарявали села. Знам, че му е казано да си държи хората изкъсо, но…

— Лорд Гарет ще направи само това, което ние — което вие — му заповядате, и нищо повече.

— Може би. — Никак не му харесваше на него да го държат изкъсо. Сюан прекарваше много време с Гарет Брин въпреки ръмженето си по негов адрес и той й казваше някои неща. Но Егвийн не искаше да издава съюза си със Сюан. — Дано само същото да може да се каже за всеки от войниците му. На запад към Амадиция не можем да тръгнем, но си помислих дали не можем да се пораздвижим на север, към Ебу Дар. С някой Праг, да речем. Айез Седай със сигурност са добре дошли там. Лорд Брин може да вдигне стана си извън града. Едно раздвижване само ще покаже, че няма да приемем… предложението на Ранд, ако изобщо може да се нарече така. И ако изобщо ще предприемаме някакви приготовления, сигурна съм, че ще ни е много по-лесно да го постигнем в един голям град, с неговите пътища и кораби, влизащи и излизащи от залива.

Шериам отново загуби самообладание до такава степен, че задиша тежко.

— Ебу Дар не е чак толкова гостоприемен, майко. И няколко Сестри са нещо много по-различно от неколкостотин с цяла армия зад гърба си. Майко, само един намек за това може да накара Тилин да си помисли, че просто искаме да завладеем града. Тилин, както и мнозина алтарски благородници, които бездруго търсят най-малкия повод да я свалят и да й отнемат Трона на Ветровете. А такава бъркотия може да ни провали пред всички владетели. Не, майко, това е просто изключено.

— Но смеем ли да останем тук? Мат няма да направи нищо, но е достатъчно шепа войници на лорд Брин да решат да вземат нещата в свои ръце. — Егвийн изгледа намръщено полите си и ги заглади, все едно че се бе замислила притеснено, а после въздъхна. — Колкото по-дълго седим тук, без да правим нищо, с цяла армия Заклети в Дракона, която ни гледа, толкова по-лошо ще става. Не бих се изненадала, ако чуя слухове, че се канят да ни нападнат, и хората да заговорят, че трябва да ги изпреварим. — Ако това не подействаше, слухове наистина щяха да се появят. Нинив, Елейн и Сюан щяха да се погрижат за това. Щеше да е опасно, но тя все можеше да измисли някакъв начин да накара Мат да се оттегли преди да са се разхвърчали искри, ако се стигнеше до това. — Че то както бързо пълзят слуховете, няма да се изненадам, ако след месец половината Алтара започне да мисли, че ние сме Заклетите в Дракона. — Виж, такъв слух тя щеше да спре веднага, стига да знаеше как. Съветът вече не водеше благородници да видят Логаин, откакто бе Изцерен, но набирането на войници от Брин продължаваше с пълна сила и групите Айез Седай продължаваха да издирват още подходящи жени за новачки, а мъжете обикаляха с коли и фургони селата, за да изкупуват храна. Стотици пътища да плъзне един такъв слух, а стигаше само един. — Шериам, не мога да се отърва от чувството, че сме се натикали в някаква клопка и че ако не се измъкнем скоро от нея, не можем да очакваме нищо добро. Ама нищо добро.