Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Паршендите, преведе си Шалан, все още разсеяна от природата на писмените знаци, трябва да знаят как да върнат Пустоносните.
Моля?
Отнеми им тайната.
Стигни центъра преди алетските армии.
Други писания бяха списъци с препратки. Макар да бяха с глифи, Шалан разпозна някои от цитатите от работата на Ясна. Отнасяха се до Пустоносните. Имаше и предполагаеми изображения на Пустоносните и други приказни същества.
Това е то — пълно доказателство, че Призрачната кръв се интересуват от същите неща като Ясна. Явно и Амарам. Сърцето на Шалан се разтуптя от вълнение. Огледа стаята. Тук ли беше тайната на Уритиру? Открил ли я беше Амарам?
Написаното беше твърде много, та Шалан да го преведе начаса. Писмото беше твърде трудно и туптящото ѝ сърце я правеше твърде притеснена. Пък и Амарам щеше да се върне съвсем скоро. Шалан взе Спомени, за да може да нарисува всичко по-късно.
През това време преведеното се превърна в нов страх и се надигна в нея. Като че ли… като че ли върховният господар Амарам — образец на алетската чест — преднамерено действаше за връщането на Пустоносните.
Трябва да продължа участието си в това, помисли Шалан. Не мога да си позволя онези от Призрачната кръв да ме изхвърлят, защото съм объркала това проникване. Трябва да открия какво още знаят те. И трябва да разбера защо Амарам прави каквото прави.
Тази вечер не можеше просто да избяга. Не можеше да рискува Амарам да допусне, че някой е влязъл в тайната му стая. Не можеше да се провали в тази задача.
Шалан трябваше да лъже по-умело.
Измъкна лист хартия от джоба си, плесна го на масата и трескаво почна да рисува.
Каладин внимателно отскочи от стената, изви се и се приземи на дъното на пропастта, без да наруши крачката си. Не беше особено бърз, ала поне вече не се препъваше.
С всеки скок потискаше вътрешния ужас все по-дълбоко. Нагоре, пак върху стената. Отново долу. Пак и пак. Вдишваше Светлина.
Да, естествено беше. Да, това беше той.
Продължи да тича по дъното. Усети прилив на вълнение. Сенките му махаха да продължава, когато ловко заобикаляше камарите кости и мъх. Прескочи грамадна локва, но прецени зле размера ѝ. Спусна се и за малко да стъпи в плитката вода.
Но инстинктивно погледна нагоре и се Оттласна към небето.
В един кратък миг спря да пада надолу и падна нагоре. Ускорението го тласкаше напред, той подмина локвата и после се Оттласна надолу. Стъпи на земята и продължи да тича. Обливаше се в пот.
Мога да се Оттласна нагоре, рече си той, и да пропадам в небето завинаги.
Не, така си мислеше обикновеният човек. Небесната змиорка не се боеше да падне, нали? Рибата не се боеше от удавяне.
Не почнеше ли да мисли по нов начин, той нямаше да владее този дар. И наистина това беше дар. Можеше да го приеме.
Небето вече му принадлежеше.
Каладин извика и се понесе напред. Скочи и се Оттласна към стената. Без спиране, без колебание, без страх. Стъпи на стената и се понесе в бяг. Сил се смееше радостно.
Но това беше просто. Каладин отскочи от стената и погледна право напред към другата стена. Оттласна се нататък и се метна. Кацна и се отпусна на коляно върху онова, което допреди малко за него беше таван.
— Ти успя! — възкликна Сил и се понесе около него. — Какво се промени?
— Аз се промених.
— Да, добре, но какво в теб се промени? — попита тя.
— Всичко.
Сил се намуси. Каладин ѝ се усмихна в отговор и хукна по стената на пропастта.
Шалан слизаше по задното стълбище и тропваше по-шумно на всяко стъпало, за да се покаже по-тежка. Готвачката отмести поглед от романа и го изтърва. Ококори се от уплаха и се накани да става.
— Сиятелни господарю!
— Седи си — изговори Шалан само с устни, докато се почесваше по лицето за прикриване. Шарка каза думите, които Шалан му заръча, като подражаваше съвършено на гласа на Амарам.
Готвачката остана да седи, както ѝ бе наредено. Шалан се надяваше така жената да не забележи, че Амарам е по-нисък. Макар да ходеше на пръсти, което прикриваше с образа, Шалан беше много по-ниска от Върховния принц.
— По-рано говори с прислужницата Телеш — изрече Шарка, докато Шалан движеше устните си.
— Да, господарю — тихо отвърна готвачката, подобно на гласа на Шарка. — Пратих я да работи със Стине тази вечер. Рекох си, че момичето има нужда от малко напътствия.
— Не — каза Шарка. — Връщането ѝ тази вечер беше по моя заповед. Пратил я бях отново навън и заръчах да не говори за случилото се тази вечер.