Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
В интерес на истината, тя бе очаквала подобна гледка във всички лагери. Беше чела разказите на войници за цивилните, които вървяха с лагерите, и за трудностите с дисциплината, за припламващите страсти, за държанието на хората, обучени да убиват. Навярно вместо да се диви на лошото в лагера на Садеас, Шалан би трябвало да се чуди, че и останалите не са такива.
Забързано продължи по пътя си. Носеше образа на тъмноок юноша и беше прибрала косите си под кепе. На ръцете си имаше чифт груби ръкавици. Даже и когато се преправяше на момче, Шалан нямаше намерението да се разхожда, показвайки скритата си ръка.
Същата вечер преди да излезе, направи няколко скици, които — стане ли нужда — да ползва за нови лица. Установила беше, че ако нарисува нещо сутрин, може да ѝ върши работа следобед. Чакаше ли повече от ден обаче, образът биваше замъглен и понякога размазан. За Шалан това бе напълно обяснимо. Създаването оставяше в ума ѝ картина, която с времето се губеше.
Сегашното ѝ лице бе по образите на вестоносците в лагера на Садеас. Макар сърцето ѝ да ускоряваше вход при всяко разминаване с войници, никой не я поглеждаше повече от веднъж.
Амарам беше Сиятелен господар — от трети дан, което го поставяше с цяла степен по-високо от бащата на Шалан и с две от самата нея. Следователно имаше правото на собствено владение в лагера на сюзерена си. Над дома му се вееше неговото знаме, а околните сгради се заемаха от войниците му. В камъка бяха забити стълбове, боядисани на ивици в цветовете на Амарам — тъмночервено и тъмнозелено. Те очертаваха пределите на неговото владение. Шалан ги подмина, без да спре.
— Ей ти!
Шалан застина на място. Чувстваше се дребна в мрака. Не съвсем дребна обаче. Обърна се бавно. Двама патрули приближиха до нея. Униформите им бяха по-спретнати от всички останали в този лагер. Даже копчетата бяха излъскани. Вместо панталони, войниците носеха поли такама. Амарам беше поклонник на традициите и униформите на хората му го показваха.
Войниците, подобно на повечето алети, се извисяваха доста над Шалан.
— Вестоносец? — почуди се единият. — По това време на нощта?
Беше як мъжага с прошарена брада и широк месест нос.
— Още не е изгряла и втората луна, сър — отвърна Шалан с глас, за който се надяваше, че звучи момчешки.
Войникът се свъси. Какво толкова каза? Сър, осъзна тя. А той не е офицер.
— Отсега нататък долагай на поста, щом дойдеш — рече войникът и посочи към някакво осветено място далеч зад гърба си. — Почваме да охраняваме периметъра.
— Слушам, старши.
— Ох, остави момчето на мира, Хав — обади се другият войник. — Не можеш да очакваш от него да знае правилата, които дори половината войници още не знаят.
— Продължавай — махна ѝ Хав. Шалан незабавно го послуша. Охрана на периметъра ли? Никак не им завиждаше за задачата. Амарам не разполагаше със стена, която да държи натрапниците вън, а само с няколко нашарени стълба.
Домът му беше сравнително малък — на два етажа, с по няколко стаи на всеки. Май някога тук се беше помещавала кръчма. Амарам едва наскоро пристигна в лагера и това беше временно жилище за него. Купчини тухли от крем и камъни недалеч показваха, че ще се строи нова и по-внушителна къща. А в близките сгради бяха разквартирувани войниците от личната му охрана, едва петдесетина човека. Амарам бе довел повече хора, набрани от земите на Садеас и верни нему, но те се разполагаха другаде.
Когато приближи амарамовата къща, Шалан се мушна до една пристройка и се сви. Разузнаваше наоколо в продължение на три нощи, всеки път с различен образ. Може би това беше прекалена предпазливост. Не беше сигурна. Никога не беше правила подобно нещо. С треперещи пръсти свали кепето — тази част от прикритието беше истинска — и пусна косите по раменете си. После извади от джоба си една сгъната рисунка и зачака.
Минутите се нижеха, а Шалан се взираше в къщата. Хайде…, повтаряше тя, хайде…
Най-сетне от дома излезе тъмноока млада жена, уловила под ръка висок мъж в панталони и широка риза. Жената се разкикоти, когато спътникът ѝ каза нещо, и после хукна в нощта, а мъжът викна и я последва. Прислужницата — Шалан още не знаеше името ѝ — излизаше всяка вечер по същото време. Два пъти с този мъж. Веднъж — с друг.
Шалан пое дълбоко дъх, привлече Светлина и вдигна рисунката на прислужницата, която беше направила по-рано. Момичето беше приблизително с нейния ръст и телосложение… Трябваше да свърши работа. Шалан издиша и се превърна в друг човек.