Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
А страхът.
Мигът, когато висеше във въздуха и тялото му вече не се притегляше надолу, а настрани. Инстинктите му не бяха готови да се справят с промяната. Всеки път, когато долу преставаше да е долу, някаква първична част от него се ужасяваше.
Хукна към стената и скочи с крака настрани. Не можеше да се колебае, не можеше да се бои, не можеше да потреперва. Все едно се учеше да пада с лицето надолу върху камък, без да вдига ръце да се предпази.
Измести перспективата си и с помощта на Светлината накара стената да бъде долу. Разположи стъпалата си. Макар да остана неподвижен, в този кратък миг инстинктите му се разбунтуваха. Тялото знаеше, знаеше, че ще падне на дъното на пропастта. Ще си счупи костите, ще си удари главата.
Кацна на стената без препъване.
Изправи се изненадан и издиша дълбоко, изпущайки Светлина.
— Хубаво! — каза Сил, която се стрелкаше около него.
— Противоестествено е — отвърна Каладин.
— Не, никога не бих се замесила в нещо противоестествено. Това е само… свръхестествено.
— Искаш да кажеш, че е отвъд естественото.
— Не, не искам. — Сил се разсмя и литна пред него.
Беше противоестествено, точно както ходенето не беше естествено за пеленаче, което сега се учи да ходи. Ставаше естествено с времето. Каладин се учеше да пълзи, а за беля от него се очакваше скоро да тича. Все едно да пуснеш дете в бърлогата на белогръб. Учи се бързо или ще се превърнеш в обяд.
Затича по стената, прескочи някакъв шистокор, после скокна настрани и кацна на дъното на пропастта. Само леко се олюля.
По-добре. Хукна след Сил и продължи.
Карти.
Шалан се прокрадна напред. Самотната ѝ сфера разкри стени, покрити с карти и настлани с хартии. Изписани бяха с глифи, които бяха надраскани припряно, без старание да се получат красиви. Едва разбираше повечето от тях.
Чувала съм за това, помисли тя. Бурегадателското писмо. Така заобикалят ограниченията за писането.
И Амарам беше бурегадател? На стената висеше таблица с изчисления на датите на предстоящите бури — написана от същата ръка като бележките по картите — която го доказваше. Може би Призрачната кръв търсеха това — материал за изнудване. Бурегадателите, мъже учени, караха повечето хора да се чувстват неудобно. Използваха глифи почти като писмо, бяха потайни… Амарам бе един от най-добрите пълководци в цял Алеткар. Уважаваха го даже враговете му. Славата му щеше твърде да пострада, ако някой го разобличеше като бурегадател.
Защо да се товари с такива причудливи занимания? Всичките тези карти смътно напомняха на Шалан картите, които откри в кабинета на баща си след смъртта му. Само че картите на татко изобразяваха Я Кевед.
— Излез да пазиш, Шарка. Щом Амарам се върне в къщата, веднага ми кажи.
— Ммм — отвърна Шарка и се оттегли.
Шалан знаеше, че времето ѝ е малко, и забърза към стената, вдигна сферата и взе Спомени за картите. Пустите равнини? Тази карта беше много по-подробна от всички, които Шалан бе виждала досега, включително Първичната карта, която разучи в кралската Галерия.
Как Амарам се беше сдобил с нещо толкова подробно? Опита да разбере как са ползвани глифите — не виждаше никаква граматика в тях. Предназначението на глифите не беше такова. Те изобразяваха една идея, не цяла поредица мисли. Прочете няколко наред.
Произход… посока… несигурност… Разположението на центъра не е сигурно? Може и това да означаваше.
Имаше още подобни бележки. Шалан си превеждаше наум. Навярно натискът в тази посока ще даде резултат. Забелязани са войници, които наблюдават оттам. Други групи глифи нямаха никакъв смисъл за нея. Причудливо писмо. Може би Шарка би го превел, но тя определено не успяваше.
Освен карти, по стените имаше дълги листове хартия, пълни с писания, числа и диаграми. Амарам работеше върху нещо, нещо голямо…
Паршенди!, осъзна Шалан. Това означаваха глифите. Парап-шенеш-иди. Трите глифа сами по себе си означаваха три различни неща, но взети заедно, звуците им съставяха думата паршенди. Затова някои от писанията изглеждаха безсмислени. Амарам Ползваше глифи фонетично. Подчертаваше ги, когато правеше това, и така можеше да изписва с глифи неща, които иначе никога не би съумял. Бурегадателите наистина превръщаха глифите в писмо.