Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Така че тя каза:
— Нинив, може би ще е най-добре да отбягваш Мат, докато гневът му се поохлади. — Не беше сигурна, че Мат наистина се кани да си изпълни заканата, но ако някой можеше да го подбуди, то това със сигурност беше Нинив, а след това щеше да е невъзможно да го убедят. — Или поне гледай когато говориш с него да има повечко хора наоколо. Няколко Стражници поне.
Нинив отвори уста, после, след кратка пауза, отново я затвори; бузите й леко пребледняха и тя преглътна. Съобразила беше какво има предвид Егвийн.
— Да. Мисля, че така ще е най-добре, майко.
Шериам изчака вратата да се затвори, след което се обърна към Егвийн все така леко намръщена.
— Остри думи ли имаше, майко?
— Само това, което може да се очаква, когато стари приятели се срещнат след много време. Нинив помни Мат като един малък непослушник, но той вече не е на десет годинки и негодува. — Обвързани с Клетвената палка срещу лъжа, Айез Седай се придържаха към полуистината, дори към четвърт истината, с прилагане на някои похвати. Полезни похвати според Егвийн. Особено с Айез Седай. Трите клетви не носеха предимства на никого, най-малко на самите Айез Седай.
— Понякога е трудно човек да се сети, че хората се променят. — Шериам седна на един от столовете, без да чака разрешение, и заоправя грижливо полите на тъмносинята си рокля. — Предполагам, че този, който командва Заклетите в Дракона, е пратил младия Мат със съобщение от Ранд ал-Тор? Надявам се, че не сте казали нищо, което би могло да се възприеме като обещание, майко. Цяла войска на Заклети в Дракона на по-малко от десет мили от нас ни поставя в много деликатно положение. Никак няма да ни е от полза, ако командирът им повярва, че сме се обвързали с някакви обещания.
Егвийн я изгледа мълчаливо. Нищо не можеше да притесни Шериам. Във всеки случай тя не позволяваше на никого да го забележи. Шериам знаеше доста за Мат, също както още няколко Сестри в Салидар. Дали това можеше да се използва, за да бъде подкаран накъдето трябва, или щеше да го накара да офейка? „Мат го остави за по-късно — помисли си тя твърдо. — Сега наред е Шериам,“
— Би ли помолила да ни донесат чай, Шериам?
Лицето на Шериам се измени съвсем лекичко, толкова малко, че това почти не засегна хладната й строгост. Но Егвийн почти долови въпроса, който напираше да изскочи от устата й. Какво беше казала тя на Мат, че толкова не искаше да говори за него? Що за обещания му беше дала, та да се налага Шериам да я измъква от тях, без да се изложи пред Романда или Лелейн?
Шериам излезе само за миг, но когато се върна на стола си, Егвийн не й даде възможност да си отвори устата, а вместо това я халоса право между очите. Образно казано.
— Изглежда, командирът е Мат, Шериам, и в известен смисъл съобщението е самата войска. Ранд явно иска да отидем при него в Кемлин. Всички. Мат спомена нещо и за клетви на вярност.
Очите на Шериам се разшириха. Не само заради оскърбителното предложение. Долавяше се и някаква тръпка на… е, у всяка друга, която не бе Айез Седай, Егвийн щеше да го нарече страх. Съвсем обяснимо, ако беше това. От друга страна, тя беше от същото село и една от причините да изберат точно нея за Амирлин бе в това, че бе отраснала с Ранд — и всичко можеше да се окаже бездънен тунел, от който никога нямаше да се измъкнат. Мълвата щеше да се пръсне, каквото и да направеше Шериам; част от членовете на Съвета със сигурност щяха да обвинят точно нея, или във всеки случай да го използват като повод. Романда и Лелейн не бяха единствените Заседателки, предупреждавали Егвийн да не следва съветите на Шериам, без да се допитва до Съвета. Всъщност Делана изглеждаше единствената, която като че ли напълно подкрепяше Шериам, но пък в същото време препоръчваше да се вслушват и в Романда и Лелейн, сякаш наистина беше възможно да се върви в три различни посоки едновременно. А дори да успееха да се справят със Съвета, разчуеше ли се вестта за обещанието на Ранд и за неговото отхвърляне след това, щеше да стане десет пъти по-трудно да се оправят с него. Не десет, сто пъти.
Егвийн изчака устните на Шериам да се разтворят и отново заговори първа.
— Разбира се, аз му казах, че това е нелепо.
— Естествено. — Гласът на Шериам сега не беше толкова крепък, колкото преди малко. Много добре.
— Но ти си съвсем права. Положението е деликатно. Колко жалко! Твоят съвет как да се справим с Романда и Лелейн беше добър, но вече не мисля, че нарастващата подготовка за раздвижване ще е достатъчна.