По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Обажда се Лоренц от Атланта.
— О, здравейте, господин професор.
— Как са пациентите ви? — попита Лоренц. Хареса му гласът на Макгрегър, който явно работеше доста до късно в клиниката си. Напоследък такива ентусиасти се срещаха все по-рядко.
— Мъжът никак не е добре. Обаче момиченцето се възстановява доста успешно.
— Така ли? Е, ние изследвахме пробите, които ни изпратихте. И в двете се съдържа вирусът „Ебола“, щам „Мейинга“.
— Напълно ли сте сигурен, професоре? — попита младият лекар.
— Няма никакво съмнение. Лично проверих резултатите.
— Много се страхувах, че ще се окаже именно това. Изпратих проби и в Париж, обаче те още не са се свързали с мен.
— Нуждая се от още някои сведения — Лоренц приготви бележника си — относно двамата пациенти.
— Има един проблем с тях, професор Лоренц. — Шотландският лекар замълча, само преглътна бавно и мъчително. Не беше сигурен дали линията се подслушва, обаче в страна като Судан това беше много вероятно. От друга страна, все трябваше да каже нещо, затова избра по-заобиколен начин да съобщи повече подробности за пациентите си.
— Снощи те видях по телевизията — каза доктор Александър, докато сядаше на масата на Кати Райън.
— О, така ли? — Тя сведе поглед към пилешката си салата. На отсрещния стол личният й телохранител го изгледа недоволно.
— Много добре се справи.
— Сериозно? — Тя го погледна. — Всъщност ми се искаше да му издера очите.
— Е, все някой ден ще си плати за всичко. Но ти много сполучливо подкрепяше съпруга си. Много интелигентно.
— Какво им стана на тези репортери? Искам да кажа, защо…
Алекс се усмихна съчувстващо.
— Доктор Райън, когато едно куче реши да се изпикае на улицата, това не се счита за проява на простащина. А онзи репортер се държеше също като някое улично псе.
Рой Олтман едва не се задави с питието си.
— Разбираш ли, никой от нас не искаше да се стига дотам! — възкликна тя. — А те дори и не помислиха да се извинят.
— Извинение? Да не би твоят съпруг да е решил да не им търси сметка?
— Той никога не постъпва така. Понякога му се чудя защо просто не си подаде оставката и да им докаже, че струва много повече.
— А как мислиш, от него би ли станал добър лекар?
Погледът й светна.
— Да знаеш колко съм му говорила за това! От Джак ставаше великолепен хирург или поне така ми се струва. Или медик от друга област, например като теб. Винаги е обичал да се мотае из клиниката ми и да ми губи времето с безброй въпроси.
— И не си спестява критичните забележки, нали и този път познах?
Тя едва не се задави от смях.
— Никога не ги спестява, да, и понякога така ме вбесява…
— Знаеш ли, той явно умее да бъде добър с хората. Макар че никога не съм се срещал с него, не мога да отрека, че ми харесва как говори. Сигурен съм, че не е роден за политик, обаче в крайна сметка това за него може би ще се окаже по-скоро положително качество. Какво е най-лошото, което може да му се случи? Да напусне Белия дом и да се върне към някогашната си професия, да стане преподавател, поне така разбрах от предаването по телевизията, а пък ти си оставаш изтъкнат хирург.
— Не, Алекс, най-лошото, което може да се случи, е…
— Нали за това непрекъснато е край теб господин Олтман, за да те пази! — Александър погледна критично към телохранителя. — Изглежда ми достатъчно едър, така че ще успее да спре с тялото си пътя на всеки куршум. — Агентът предпочете да замълчи, обаче погледът му говореше достатъчно красноречиво. — Подозирам, че вашите шефове са ви заповядали много-много да не приказвате с такива като мен, прав ли съм?
— Да, сър, но сме длъжни да отговаряме, ако ни попитат нещо — лаконично обясни Олтман. Той също бе гледал специалната емисия по телевизията и както можеше да се очаква, сутринта в Службата бяха обсъдили мерките за охрана по време на телевизионни интервюта. — Доктор Райън, ние всички харесваме цялото ви семейство, не го казвам само за да се покажа учтив пред вас. Харесваме и вашите принципи. Да, харесваме всичко във вас.
— Здравей, Кати — каза Дейвид Джеймс, докато минаваше покрай масата им.
— Здравей, Дейв. — Тя се огледа и забеляза как неколцина от колегите й я приветстват от масите си. Значи не бе чак толкова самотна, колкото си въобразяваше.
— Излиза, че си била омъжена за герой от тихия фронт, по-добър дори и от Джеймс Бонд, а ние до вчера нищо да не подозираме! — пошегува се добродушно Александър и продължи вече сериозно: — Но аз всъщност искам да поговорим за друго. Днес получихме съобщение за двама пациенти в Судан, заразени с ебола.