По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Как така? — възкликна тя. — В Судан няма подходящи условия за разпространението на вируса. Да не би пациентите да са пристигнали от Заир?
— Гъс Лоренц се е заел да провери тази вероятност. Ще изчакам да ми съобщи резултата. Не ми се вярва да е начало на локална епидемия.
— А защо не? — намеси се Олтман.
— Защото там климатът е възможно най-неблагоприятният за този тип вируси — обясни му Кати и реши най-после да се заеме с обяда си. — Горещо, сухо и изобилие от пряка слънчева светлина. С една дума, ултравиолетовите лъчи унищожават вируса.
— Да, действа им като огнепръскачка — съгласи се Александър. — Нито пък има джунгли с диви животни, които да играят ролята на вирусоносители.
— Но защо докладват само за два случая? — удиви се Кати.
— Двамата судански пациенти са мъж на зряла възраст и едно момиченце — това е всичко, което ми е известно до този момент. Гъс предполага, че в лабораторията днес ще приключат с допълнителните изследвания, дори може вече да са свършили.
— По дяволите, тези микроскопични вируси понякога причиняват огромни главоболия. Още повече когато не е известен преносителят на заразата.
— Да, търсят го вече от двадесет години — потвърди докторът. — Досега не е открито животно, заразено от ебола, макар всички да знаем, че е възможно преносителят на заразата да не се разболява.
— Като в криминален роман — каза Олтман. — Дали са проверили за следи, оставени на местопрестъплението?
— Кой знае, може пък тази хипотеза да се окаже полезна — съгласи се Александър. — Но няма да е така лесно. Дори да се опитаме да претърсим цялата страна, може би пак няма да разберем откъде се е появила заразата.
— ПЯСЪЧНИК легна да поспи — докладва Дон Ръсел по радиопредавателя и излезе на терасата, за да подиша малко свеж въздух.
Бяха паркирали камионетките в гаража на къщата отсреща. Постоянно дежуреха трима агенти, като се редуваха да наблюдават през прозореца. Понякога убиваха времето с игра на карти. На всеки четвърт час Ръсел или някой от другите излизаше отвън да се поразтъпче. ТВ-камерите следяха движението на колите по магистралата. Един от екипа в детската градина прикриваше подстъпите към къщата. В момента този пост се бе паднал на Марсела Хилтън — млада и симпатична, тя никога не се разделяше с малката си кожена чанта със страничен джоб, в който криеше своя 9-милиметров автоматичен пистолет, плюс двата резервни пълнителя.
Не, тук нещо решително не му допадаше. Местността бе прекалено лесно достъпна, зоната около паркинга бе много оголена. Добре че поне репортерите най-после се изметоха, а онези, които все още се отбиваха да си побъбрят с Ръсел, не успяваха да научат от него нищо, защото той се държеше с натрапниците доста рязко и сопнато.
При друга обстановка шестима агенти за охрана на един обект би било прекалено много, ала не и в този случай. За нещастие, шефовете бяха решили, че ако увеличат броя на агентите, детската градина ще заприлича на армейска полева база, а напоследък президентът Райън и без това си имаше достатъчно проблеми.
— Какво е окончателното ти мнение, Гъс? — попита Александър.
— Идентификацията на вируса се потвърди. „Ебола“, щам „Мейинга“, също както двата случая в Заир. Мъжът нямало да се справи, обаче за момиченцето се съобщава, че се възстановяло успешно.
— О, Господи! А на какво се дължи разликата в двата случая?
— Не съм сигурен, Алекс — отговори професор Лоренц. — Няма повече сведения. Зная само първите имена на пациентите. Мъжът се нарича Салех, а момиченцето — Сохайла. Зная и възрастта им.
— Арабски имена? Странно… — Всъщност не беше чак толкова странно, защото Судан беше ислямска страна.
— Да, според мен са арабски.
— Може би това ще ни помогне да разберем откъде са пристигнали двамата пациенти.
— Вече се опитах да науча това. Лекуващият лекар се казва Иън Макгрегър. Не можа да се досети за някакви различия между двамата. Нито пък има представа откъде може да са се заразили. Появили са се в клиниката приблизително едновременно, с почти еднакви симптоми, като при инфлуенца.
— Откъде са? — прекъсна го Александър.
— Не му било известно.
— Как така?
— И аз се учудих. Но той заяви, че не може да говори повече по този въпрос. Само допълни, че между двата случая съществувала очевидна връзка. — Тонът на Лоренц подсказваше какво мисли за тази загадка. И двамата знаеха, че тук са се намесили местните политически фактори, което създаваше много проблеми в цяла Африка, особено за случаите на СПИН.
— Но нямат нищо общо със Заир, нали?
— Нямат — потвърди Гъс. — Там огнището отдавна е ликвидирано. Цялата история е много объркана, Алекс. Възниква едно и също заболяване в два различни района, разделени с хиляди километри, и на двете места се съобщава за двама пациенти, като в Заир и двамата отдавна са мъртви, а в Судан единият се очаква да умре, докато другият — да се излекува. Макгрегър е взел всички мерки за ограничаване на заразата и по телефона говореше напълно компетентно.