Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Здравейте, мисис Ричардс — поздрави мис Токс. — Дойдох да ви видя. Мога ли да вляза?
Приветливото лице на мисис Ричардс грейна от гостоприемство, а мис Токс, отправила се към предложения й стол, грациозно кимна на мистър Тудъл, седна, развърза бонето си и заяви, че първо искала да помоли милите дечица едно по едно да отидат да я целунат.
Злочестият предпоследен член от семейство Тудъл, който, ако се съди по честотата на домашните му злополуки, изглежда, не се бе родил под щастлива звезда, сега беше възпрепятствуван да вземе участие в общите приветствия, тъй като беше нахлупил непромокаемата моряшка шапка (с която досега си играеше) съвсем ниско на главата си, със задната част напред, и сега не можеше да я свали. Поради това обстоятелство в ужасеното му съзнание изникна мрачната перспектива, че ще прекара остатъка от живота си в тъмнина, безнадеждно откъснат от приятелите си и семейството, и той бе принуден да се бори с всичка сила и да надава приглушени писъци. Когато се освободи, лицето му бе много разгорещено, червено и потно и мис Токс положи на скута си напълно измъченото дете.
— Струва ми се, че съвсем сте ме забравили, сър — обърна се мис Токс към мистър Тудъл.
— Не, ма’ам, не — увери я Тудъл. — Но оттогава всички малко сме поостарели.
— А как се чувствувате, сър? — любезно се осведоми мис Токс.
— Отлично, ма’ам, благодаря — отвърна Тудъл. — А вие как се чувствувате, ма’ам? Не ви ли мъчи вече ревматизмът? С напредването на годините всички ние трябва да свикваме с него.
— Благодаря — отвърна мис Токс. — Не съм имала досега оплаквания от такъв характер.
— Имате късмет, ма’ам — отвърна мистър Тудъл. — Много хора на вашата възраст страдат от него. Майка ми например…
Като улови обаче погледа на жена си, мистър Тудъл благоразумно възпря останалите думи с поредна чаша чай.
— Не може да бъде, мисис Ричардс — възкликна мис Токс и погледна към Роб, — това да е вашият…
— Най-голям син, ма’ам — рече Поли. — Да, той е наистина. Това е момчето, което, без да иска, причини толкова много неща.
— Това е този, ма’ам — обади се Тудъл, — с малките крачета… и крачетата му… — продължи Тудъл с поетична нотка в гласа — бяха толкова малки за кожените панталони… от него мистър Домби направи Точилар.
Въпросното напомняне едва не зашемети мис Токс. То непосредствено бе свързано с темата, която специално я интересуваше. Тя подаде на Роб ръка и похвали пред майката откритото му, честно лице. Доловил тези думи, Роб се опита да си придаде изражение, оправдаващо хвалбата, но това не му се удаде.
— А сега, мисис Ричардс… — продължи мис Токс — и вие също, сър — обърна се тя към Тудъл, — ще ви кажа честно и откровено защо съм дошла. Може би вие знаете, мисис Ричардс… а вероятно и вие може би знаете, сър, че между мен и някои мои приятели настъпи известно отчуждение и аз вече не ходя на гости там, където толкова често ходех преди.
Поли, която с женския си усет веднага я разбра, изрази всичко само с един поглед. Мистър Тудъл, който нямаше ни най-малка представа за какво говори мис Токс, изрази недоумението си, като се вторачи в нея.
— Разбира се — продължи мис Токс, — няма никакво значение как възникна известна студенина помежду ни и не е необходимо да се обсъжда този въпрос. За мен е достатъчно да заявя, че аз проявявам извънредно голямо уважение и интерес към мистър Домби — гласът на мис Токс затрепера — и към всичко, свързано с него.
Мистър Тудъл, проумял нещата, поклати глава и рече, че чувал да казват, а пък и той самият смятал, че било трудно да имаш работа с мистър Домби.
— Умолявам ви, сър, не говорете така, ако обичате — отвърна мис Токс. — Позволете ми да ви помоля да не говорите повече така, сър, нито сега, нито занапред. Подобни забележки могат да бъдат само безкрайно мъчителни за мен, а на един джентълмен с такава душевна нагласа, каквато съм уверена, че имате вие, те не могат да доставят никакво удоволствие.
Мистър Тудъл, който ни най-малко не се бе съмнявал, че изложеното от него становище ще се посрещне с одобрение, остана крайно изумен.
— Това, което искам да кажа, мисис Ричардс… — продължи мис Токс — аз също така се обръщам и към вас, сър… е следното: всякакви сведения относно живота в това семейство, благополучието на семейството, здравето на семейството, които достигнат до вас, ще бъдат извънредно интересни за мен. Винаги ще ми бъде много приятно да си побъбрим с мисис Ричардс за семейството и старите времена. И тъй като между мен и мисис Ричардс никога не е имало и най-малкото разногласие (макар че сега ми се ще тогава да сме били по-близки, но само себе си мога да упреквам за това), надявам се, че тя няма нищо против да станем много близки приятелки, нито пък ще има нещо против аз да идвам и да си отивам оттук по всяко време, без да се гледа на мен като на чужд човек. Наистина се надявам, мисис Ричардс — искрено заяви мис Токс, — че ще ме разберете правилно, тъй като винаги сте били добър човек.