Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Поли бе поласкана и не скри това. Мистър Тудъл не знаеше дали да бъде поласкан, или не и запази невъзмутимо спокойствие.
— Разбирате ли, мисис Ричардс — продължи мис Токс, — надявам се, че и вие разбирате, сър… аз мога да ви бъда полезна с най-различни дребни неща, ако не гледате на мен като на чужда, и за мен това ще бъде удоволствие. Например мога да уча децата ви на нещо. Ако ми разрешите, ще донеса няколко книжки и ръкоделие и от време на време вечер те ще учат… за бога, уверена съм, че те много ще научат и ще бъдат гордост за учителката си.
Мистър Тудъл, който изпитваше дълбоко уважение към науката, одобрително кимна с глава към жена си и предвкусвайки бъдещето, доволно потри ръце.
— Ако не гледате на мен като на чужд човек, аз няма да преча на никого — рече мис Токс — и всичко ще си върви все едно, че ме няма. Мисис Ричардс ще си кърпи, глади, гледа децата и прочие, без да се съобразява с мен. А вие ще си пушите лулата, когато си пожелаете, нали, сър?
— Благодаря — отвърна мистър Тудъл. — Да, аз ще си пафкам тютюна.
— Много мило от ваша страна, сър — отвърна мис Токс. — Аз най-искрено ви уверявам, че това за мен ще бъде голяма утеха, а ако имам щастието да принеса някаква полза за децата ви, вие богато ще ми се отплатите, като сключим нашия малък договор тихо, мирно, по дружески, без повече приказки по този въпрос.
Договорът бе сключен моментално и мис Токс вече се бе почувствувала до такава степен у дома си, че незабавно проведе предварителен изпит на всички деца поред — това събуди възхищение у мистър Тудъл — и си записа на един лист имената, възрастта и познанията им. Поради тази церемония и последвалото я кратко бъбрене обичайният час за лягане мина и мис Токс се задържа край камината на семейство Тудъл твърде до късно, за да се прибира в къщи сама. Галантният Точилар обаче, който все още се намираше там, учтиво й предложи да я изпрати до дома. И тъй като за мис Токс не беше без значение да бъде изпратена до дома от младеж, когото мистър Домби за първи път бе облякъл в тези мъжки одежди, дето се избягва да се назовават, тя с голяма охота прие предложението.
След като се ръкува с мистър Тудъл и Поли и целуна всички деца, мис Токс, предизвикала всеобщо възхищение, си тръгна от къщата, като на душата й бе толкова леко, че мисис Чик би се засегнала, ако можеше добрата дама да научи това.
Роб Точиларя от скромност понечи да върви подире й, но мис Токс пожела да крачи редом с нея, за да могат да разговарят, и както по-късно сама се изрази пред майка му, из пътя „измъкна от него всичко докрай“.
Той се прояви като толкова умен, чист и блестящ, че тя бе очарована. Колкото повече измъкваше от него, толкова по-лъскав излизаше той — подобно жица. Не можеше да се намери по-добър и многообещаващ младеж от него — такъв сърдечен, уравновесен, благоразумен, честен, смирен и искрен млад човек се представи Роб тази вечер.
— Много ми е приятно — заяви мис Токс, като се озова пред вратата си, — че се запознах с теб. Надявам се, че ще ме считаш за приятел и че ще ми идваш на гости, когато пожелаеш. Имаш ли си спестовна касичка?
— Да, ма’ам — отвърна Роб, — спестявам си пари, докато станат достатъчно, за да ги внеса в банката, ма’ам.
— Наистина твърде похвално! — възкликна мис Токс. — Радвам се да го чуя. Сложи, ако обичаш, и тази половин крона там.
— О, благодаря, ма’ам — възрази Роб, — но не мога да допусна да се лишите от тези пари.
— Харесва ми твоят независим дух — рече мис Токс, — но уверявам те, че това не е лишение. Ще се обидя, ако не ги приемеш в знак на моето благоразположение. Лека нощ, Робин.
— Лека нощ, ма’ам — отвърна Роб, — и ви благодаря.
Хилейки се, той изтърча да развали парите и да ги похарчи при баничаря. Но в училището на точиларите никога не ги обучаваха на чест, а системата бе такава, че да благоприятствува главно за развитието на лицемерието. Стигаше се дотам, че множество приятели и учители на бивши точилари заявяваха, че ако резултатът от образованието на простолюдието бил такъв, то тогава по-добре би било да няма никакво образование. Някои по-разумни хора заявяваха: „Нека да има, но по-добро.“ Управата на точиларската компания обаче винаги беше готова да им даде отговор, като посочваше няколко момчета, които се бяха изявили въпреки системата, и с категоричност твърдеше, че тези момчета са могли да се изявят само благодарение на системата. Този аргумент веднага парираше възраженията и укрепваше славата на точиларската институция.