Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Виж ти! — рече Ксемериус.
— Който и да е това — вметна мама.
— Кайл Артър Гелдърман — повтори леля Гленда, този път натъртвайки на всяка буква. — Универсалният магазин „Тайкун“! Нищо ли не ти говори това? Колко типично за теб, да нямаш никаква представа какво е обкръжението на дъщеря ти. Заинтересуваността ти като майка е направо жалка. Е, и без това момчето не се интересува от Гуендолин.
Мама въздъхна.
— Глен, наистина, трябва отново да започнеш да вземаш онези успокоителни таблетки за жени в критическата.
Веждите на лейди Ариста почти се събраха по средата на челото й, толкова мрачно се беше навъсила, и тъкмо си поемаше дълбоко въздух, вероятно за да изпрати мама и леля Гленда в леглото без десерт, когато Каролайн се върна и триумфално обяви.
— Голъм все пак е дошъл при Гуендолин!
Тъкмо бях завряла в устата си голямо парче киш и за малко да го изплюя, когато видях Гидиън да влиза в трапезарията, следван от Шарлот, чието лице изведнъж се бе вкаменило.
— Добър вечер! — поздрави Гидиън вежливо. Бе облечен в дънки и избеляла зелена блуза. Очевидно междувременно си беше взел душ, защото косата му все още бе влажна и се къдреше в безпорядък около лицето му. — Съжалявам, наистина не исках да ви притеснявам по време на вечеря. Дойдох, за да се видя с Гуендолин.
За миг се възцари тишина. Ако се изключеше Ксемериус, който за малко да се изсипе от полилея от смях. Аз не можех да говоря, защото бях заета с това, да дъвча трескаво. Ник се кискаше, мама местеше поглед ту към Гидиън, ту към мен, на леля Гленда отново й избиха червени петна по врата, а погледът, който лейди Ариста отправи към младежа, спокойно можеше да е предназначен и за някоя оранжева бегония.
Само пралеля Мади показа някакви добри маниери.
— Но вие не ни притеснявате — рече тя приятелски. — Ето, заповядайте, седнете до мен. Шарлот, ще донесеш ли още едни прибори?
— Да, още една чиния за Голъм — прошепна ми Ник и се ухили.
Шарлот игнорира молбата на пралеля Мади и с каменно изражение се настани отново на мястото си.
— Много мило от ваша страна, благодаря, но вече съм вечерял — отвърна Гидиън.
Най-накрая бях успяла да преглътна киша и припряно се изправих.
— И аз се нахраних. Мога ли да стана от масата?
Погледнах първо към мама, а после към баба. Двете си размениха особени, красноречиви погледи и единодушно въздъхнаха, много дълбоко.
— Разбира се — отговори майка ми.
— Ами шоколадовата торта? — напомни ми Каролайн.
— Ще запазим едно парче за Гуендолин — намеси се лейди Ариста и ми кимна.
Приближих се към Гидиън, малко скована.
— И в стаята се възцари мъртвешка тишина — прошепна Ксемериус от полилея. — Всички погледи бяха насочени към момичето с пикливожълтата риза...
Ужас! Имаше право. Ядосах се, че преди това не си бях взела бърз душ и не се бях преоблякла — тъпата ученическа униформа бе сред най-ужасните дрехи, които притежавах. Но кой би могъл дори да предположи, че тази вечер ще имам гости? При това такива, пред които за мен бе важно как изглеждам.
— Здрасти! — каза Гидиън и се усмихна за първи път, откакто бе прекрачил трапезарията.
— Здрасти, Голъм! — отвърнах срамежливо на усмивката му.
Той се ухили по-широко.
— Дори сенките по стените занемяват, докато двамата се гледат, сякаш току-що са седнали върху някоя пърдяща възглавница — измърмори Ксемериус и запърха с крила, приближавайки се към нас. — Засвирва романтична музика от цигулки, след което двамата запристъпват един до друг, излизайки от стаята, момичето с пикливожълтата риза и момчето, което спешно се нуждаеше от фризьор. — Той летеше след нас, но при стълбите сви вляво. — Умният и красив демон Ксемериус би ви последвал в ролята на достопочтена матрона, ако не се налагаше след толкова изложени на показ чувства първо да задоволи неимоверния си апетит! Явно днес най-сетне той ще изяде онзи дебел пианист, който витае на номер 23 и по цял ден издевателства над песните на Глен Милър*.
* Джазов музикант тромбонист, бенд лидер, композитор и аранжор от ерата на суинга. — Бел. ред.
Гаргойлът отново помаха, после изчезна през прозореца в коридора.
Вече в стаята ми, установих с облекчение, че за щастие, не бях имала достатъчно време да съсипя прекрасния ред, който пралеля Мади бе създала в сряда. Е, добре, леглото не беше оправено, но с един замах грабнах няколкото дрехи, които лежаха наоколо, и ги хвърлих на стола при другите. После се обърнах към Гидиън, който през целия път нагоре беше мълчал. Вероятно не му бе останал друг избор, защото — все още не на себе си от неудобство — след отлитането на Ксемериус го бях заляла с водопад от думи. Бях бръщолевила безкрайно за картините, покрай които минавахме. За всяка една от около общо единайсет хилядите парчета.