Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Вече прекаляваш, Гленда! — Мама изгледа гневно сестра си. — Лесли е умно и добре възпитано момиче, а родителите й имат много уважавани професии! Баща й е... е...
— Строителен инженер — суфлирах аз.
— ...строителен инженер, а майка й работи като...
— Консултант по здравословно хранене — отново подсказах.
— А кучето е следвало в колежа „Голдсмит“ — рече Ксемериус. — Наистина много уважавано семейство.
— Костюмите ни не целят политическа провокация — уверих леля Гленда и лейди Ариста, докато последната ме гледаше вдигнала високо вежди. — Това са най-обикновени костюми. — От друга страна обаче, щеше да е характерно за Лесли, ако за капак на всичко, придадеше на ситуацията и политически смисъл. Сякаш не беше достатъчно, че щяхме да изглеждаме просто ужасяващо. — А и това е партито на Синтия, а не на родителите й. Иначе мотото нямаше да е чак толкова зелено.
— Не е смешно — отсече леля Гленда. — И според мен е проява на неуважение, да не се постараете повече с костюмите, когато останалите гости и домакините не пестят усилията си. Костюмът на Шарлот например...
— ...струва цяло състояние и й стои като излят, това вече го каза днес поне трийсет и четири пъти — прекъсна я мама.
— Просто завиждаш. Винаги си завиждала. Но поне аз се интересувам от благото на дъщеря ми, за разлика от теб — заяде се леля Гленда. — Това че изобщо не се интересуваш от социалното обкръжение на дъщеря ти и дори не й осигуряваш приличен костюм...
— Социално обкръжение? — Мама завъртя очи. — Я ми кажи, може ли да си толкова откъсната от реалността? Та тук става дума за рождения ден на съученичка! Достатъчно лошо е, че горките деца трябва да се маскират.
Лейди Ариста шумно постави приборите си на масата.
— Боже мили, вече сте прехвърлили четирийсетте, а се държите като тийнейджърки. Разбира се, че Гуендолин няма да отиде на партито в чувал за боклук. А сега бих искала да помоля за смяна на темата.
— Да, нека да поговорим за деспотични стари дракони — предложи Ксемериус. — И за жени, които са прехвърлили четирийсетте, а все още живеят при мама.
— Не можеш да нареждаш на Гуендолин какво... — започна майка ми, но аз я сритах по пищяла под масата и й се ухилих.
Тя въздъхна, но отвърна на усмивката ми.
— Просто не мога безучастно да гледам как Гуендолин съсипва репутацията на фамилията ни... — включи се отново леля Гленда, но лейди Ариста не я остави да се доизкаже.
— Гленда, ако не млъкнеш веднага, ще си легнеш без вечеря — изсъска тя, което разсмя всички — с изключение на нея самата и леля ми, — дори и Шарлот се подсмихна.
В този миг на входната врата се позвъни. В продължение на няколко секунди никой не реагира, просто продължихме да се храним, докато не ни хрумна, че днес бе свободният ден на господин Бърнард. Лейди Ариста въздъхна.
— Би ли била така добра отново да отвориш, Каролайн? Ако е господин Търнър във връзка с тазгодишната украса с хартиени фенери и гирлянди, му предай, че не съм си вкъщи. — Тя изчака, докато Каролайн излезе, и поклати глава: — Този мъж е истинска напаст! Ще кажа само: оранжеви бегонии! Силно се надявам, че за такива хора има отделен ад!
— И аз се надявам — съгласи се с нея пралеля Мади.
Минута по-късно Каролайн се върна.
— Голъм* е! — извика тя. — И иска да види Гуендолин.
* Герой от „Властелинът на пръстените“, на български името му е преведено като Ам-гъл. — Бел. прев.
— Голъм? — повторихме мама, Ник и аз в един глас.
Случайно „Властелинът на пръстените“ бе любимият ни филм, само на Каролайн все още не й беше позволено да го гледа, защото бе прекалено малка.
Сестра ми кимна енергично.
— Да, той чака долу.
Ник се засмя.
— Това е ссстрахотно, безценното ми! Непременно трябва да видя кой е.
— Аз също — рече Ксемериус, но продължи да виси мързеливо от полилея и да се почесва по корема.
— Сигурно имаш предвид Гордън — каза Шарлот и се изправи. — И той е дошъл при мен. Но е подранил. Казах му да е тук в осем и половина.
— О, някой обожател ли, зайче? — осведоми се пралеля Мади, възхитена. — Колко хубаво! Това сигурно ще те разсее от тежките ти мисли!
Шарлот направи засегната физиономия.
— Не, лельо Мади, Гордън е просто съученик, който бе наказан да напише реферат за пръстените с печат, и аз му помагам.
— Но той каза Гуендолин — настоя Каролайн, ала Шарлот я бутна встрани и излезе от трапезарията. Сестра ми тръгна след нея.
— Той спокойно може да хапне с нас — извика леля Гленда след тях. — Тя е винаги готова да помогне — обърна се леля ми отново към нас. — Между другото Гордън Гелдърман е син на Кайл Артър Гелдърман.