Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Заради това пред трапезарията вдигнах Каролайн във въздуха и я завъртях в кръг. Бях най-щастливият човек на света, защото бях жива и Гидиън бе казал: „Обичам те!“. Разбира се, последното можеше и да е халюцинация, дължаща се на близостта ми до смъртта, не го изключвах напълно.
Сестра ми изписка радостно, докато Ксемериус се преструваше, че държи дистанционно в ръка и напразно се мъчи да смени канала. Когато отново я пуснах, Каролайн попита:
— Вярно ли е това, което каза Шарлот? Че ще отидеш на партито на Синтия, маскирана като зелен чувал за боклук?
Това ме свали за момент от еуфоричния ми полет.
— Ха-ха-ха — изсмя се Ксемериус злорадо. — Вече мога да си те представя: един щастлив зелен чувал за боклук, който прегръща и мляска всички, защото животът е чудно, чудно хубав.
— Хм... не и ако някак си мога да го избегна.
Мили боже, дано успеех да убедя Лесли да запази за някое друго парти идеята си за модерното изкуство и марсианците. Но щом я разказваше на всички, сигурно беше много въодушевена, а когато приятелката ми бе въодушевена от нещо, много трудно се отказваше от него. Знаех това от неприятен личен опит.
Цялото ми семейство седеше в пълен състав около масата и ми костваше големи усилия да се въздържа да не ги ощастливя и тях с ентусиазирани прегръдки — бях в състояние да нацелувам дори леля Гленда и Шарлот. (Което ясно доказваше в какво извънредно състояние се намирах.) Ала понеже Ксемериус ме изгледа предупредително, се задоволих само със сияйна усмивка за поздрав и да разбъркам косата на Ник, докато минавах покрай него. Но когато седнах на мястото си, мама вече бе сипала предястието в чинията и аз веднага забравих сдържаността си.
— Киш с аспержи! — извиках. — Не е ли животът просто прекрасен? Има толкова много неща, на които човек да се радва?
— Ако още веднъж кажеш „прекрасен“, ще повърна в проклетия ти киш с аспержи — изръмжа Ксемериус.
Усмихнах му се, лапнах едно парче от киша, огледах всички, сияеща от щастие, и попитах:
— Как мина денят ви?
Пралеля Мади ми се усмихна в отговор.
— Е, твоят при всички положения, изглежда, е минал добре.
Вилицата на Шарлот изстърга по чинията, издавайки ужасен шум.
Да, в крайна сметка денят беше наистина доста добър. Нищо че Гидиън, Фолк де Вилърс и господин Уитман не се бяха появили до тръгването ми и нямах възможност да проверя дали онова: „Обичам те, Гуени, моля те не ме оставяй!“, бе само плод на моето въображение, или той действително го беше казал. Останалите пазители се бяха постарали да поправят моето „окаяно състояние“, както се бе изразил чичо му. Господин Марли дори искаше собственоръчно да среши косата ми, но все пак предпочетох сама да се заема с това. И така, сега носех ученическата си униформа, а косата ми, порядъчно разресана, се спускаше по гърба ми.
Мама потупа ръката ми.
— Радвам се, че отново си здрава, сърчице мое.
Леля Гленда измърмори нещо под носа си, което съдържаше думите: „фигура на селянка“. После попита с фалшива усмивка:
— А каква е тази работа със зеления чувал за боклук? Не мога да повярвам, че двете с приятелката ти Лесли смятате да се появите така на партито, което семейство Дейл организират за дъщеря си! Тобаяс Дейл сигурно ще възприеме това като политическа обида, след като е такава голяма клечка при торите.
— Ъ? — изломотих аз.
— Казва се моля — порица ме Ксемериус.
— Гленда, направо ме учудваш! — Лейди Ариста зацъка с език. — Никоя от внучките ми дори не би си и помислила такова нещо. Чувал за боклук! Що за глупост!
— Е, когато нямаш какво друго зелено да облечеш, все пак е по-добре от нищо — каза Шарлот хапливо. — Поне при Гуен.
— Олеле! — Пралеля Мади загледа състрадателно. — Нека да помисля. Имам един мъхест зелен халат за баня, с който мога да ти услужа.
Шарлот, Ник, Каролайн и Ксемериус се разсмяха, а аз се ухилих на пралеля Мади.
— Много мило от твоя страна, но мисля, че Лесли няма да е съгласна. Някак си не върви марсианец с халат за баня.
— Ето, чуваш ли! Съвсем сериозни са — рече възмутено леля Гленда. — Както вече съм казвала, тази Лесли оказва лошо влияние върху Гуендолин. — Тя сбърчи нос. — Не че може да се очаква нещо друго от възпитанието на пролетарски родители. Достатъчно лошо е, че такива като нея изобщо биват допускани в „Сейнт Ленъкс“. Но със сигурност аз не бих позволила на дъщеря ми да общува...