Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Нека бъдем приятели. Това беше наистина гениален ход — промълвих. — На секундата искрено те намразих.

Гидиън въздъхна.

— Но аз изобщо не исках това. Аз наистина исках да бъдем приятели. — Той хвана ръката ми и я стисна. — Обаче това изречение толкова те вбеси, че...

Не му позволих да довърши мисълта си. Наведох се още по-близо към него и обхванах лицето му с две ръце.

— Ами може би ще го запомниш за в бъдеще — прошепнах. — Такива думи никога, никога, никога не се казват на някоя, която си целувал.

— Чакай, Гуен, това не е всичко, трябва да ти кажа още... — започна той, но аз нямах намерение да отлагам повече.

Внимателно докоснах с устните си неговите и започнах да го целувам.

Гидиън отвърна на целувката ми, в началото много нежно и внимателно, но когато обвих ръце около врата му и се притиснах към него, целувката се задълбочи. Лявата му ръка се зарови в косата ми, а дясната започна да гали шията ми и бавно заслиза надолу.

Точно когато беше достигнала най-горното копче на ризата ми, телефонът ми звънна. Или по-точно казано, прозвуча „Музиката на смъртта“ от филма „Имало едно време на запад“. С нежелание се отдръпнах от любимия си.

— Лесли — казах след поглед върху екрана. — Трябва да се обадя, макар и за кратко, защото иначе ще се разтревожи.

Той се ухили.

— Не се притеснявай. Няма да се изпаря във въздуха.

— Лесли, става ли по-късно да ти се обадя? И благодаря за новата мелодия на телефона. Много смешно!

Но приятелката ми сякаш изобщо не ме чу.