Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Веднага няколко ръце започнаха да вадят фуркетите от прическата ми и усещането, когато перуката беше махната, бе чудесно.
— Внимателно, Марли! — предупреди Фолк де Вилърс. — Помислете за мадам Росини.
— Да, сър! — запелтечи адептът и за малко да изпусне перуката от уплаха. — Мадам Росини, сър.
Господин Джордж извади всички фуркети от кока ми и внимателно разпусна косата ми.
— Така по-добре ли е? — попита ме той.
Да, чувствах се много по-добре.
Ксемериус запя глупава песничка.
В стаята върху масичка малка една
лежи нашта хубава чорлавелка мома,
роклята и шапката много й отиват,
че е жива и здрава, всички се радват.
— Ех, само ако имаше шапка! Щеше да можеш да скриеш под нея рошавата си глава, нали? Ах, толкова се радвам, че си жива и че не трябва да си търся друг човек, че говоря само глупости заради теб, малка чорлавелке.
Малкият Робърт се разкиска.
— Мога ли отново да погледна? — попита Джеймс, но не изчака отговора. Ала само след един поглед към мен отново затвори очи. — Вси светии! Това наистина е госпожица Гуендолин. Простете ми, че не ви познах, когато преди малко младият денди, носещ ви на ръце, мина покрай моята ниша. — Той въздъхна. — Това само по себе си беше достатъчно странно, тъй като между тези стени вече не може да се видят прилично облечени хора.
Господин Уитман обгърна с ръка раменете на Гидиън.
— Какво точно се случи, момчето ми? Успя ли да предадеш на графа известието ни? И даде ли ти инструкции за следващата среща?
— Донесете му едно уиски и го оставете за няколко минути на спокойствие — изръмжа доктор Уайт, докато залепяше две малки лепенки върху раната ми. — Той е изпаднал в шок.
— Не, не. Вече съм добре — измърмори младежът.
Хвърли ми последен кратък поглед, извади едно запечатано писмо от джоба на редингота си и го подаде на Фолк.
— Ела! — каза господин Уитман, издърпа Гидиън да се изправи и го поведе към вратата. — Горе в кабинета на директор Гилис има уиски. А също и диван, ако искаш да полегнеш за малко. — Учителят ми се огледа. — Фолк, ще ни придружиш ли?
— Разбира се. Надявам се само, че старият Гилис има достатъчно уиски. — Де Вилърс се обърна към останалите. — И в никакъв случай да не сте завели Гуендолин у дома й в това окаяно състояние, ясно ли е?
— Ясно, сър — увери го господин Марли. — Кристално ясно, сър, ако позволите така да се изразя!
Фолк завъртя очи.
— Позволявам — отвърна той и излезе заедно с господин Уитман и Гидиън през вратата.
Днес беше почивният ден на господин Бърнард, затова вратата ми отвори Каролайн и веднага започна да ми разказва, без да си поема въздух.
— Шарлот изпробва костюма си на фея за партито, който е чудно хубав, и ми позволи да й закача крилата, но тогава леля Гленда каза, че трябва да си измия ръцете, защото сигурно пак съм галила някое мръсно животно...
Не успя да продължи, защото я грабнах и така силно я прегърнах, че не можеше да си поеме дъх.
— Да, спокойно можеш да я смачкаш — каза Ксемериус, който бе влетял в къщата след мен. — Майка ти просто ще роди още едно дете, ако това тук се развали.
— Сладката ми, добра, златна, малка сестричка — мърморех в косата на Каролайн, едновременно смеейки се и плачейки. — Толкова те обичам!
— И аз те обичам, но ми дишаш в ухото — каза тя и внимателно се освободи. — Ела! Вече вечеряме. За десерт ще има шоколадова торта от пекарна „Хъмингбърд“*!
* Известна верига сладкарници в Лондон. — Бел. ред.
— О, аз обичам, обичам, обичам шоколадовата им торта „Дяволско изкушение“ — извиках. — Обичам и живота, който ни подарява всички тези прекрасни неща!
— Може ли да не преиграваш чак толкова? Човек ще си помисли, че току-що идваш от електрошокова терапия. — Ксемериус кихна намръщено.
Исках да му хвърля един укорен поглед, но го погледнах, изпълнена с нежност. Моят сладък, малък, начумерен гаргойл.
— И теб те обичам — казах му.
— О, боже! — простена той. — Ако беше телевизионна програма, веднага щях да те превключа.
Каролайн ме погледна малко загрижено. По пътя за първия етаж тя хвана ръката ми.
— Какво ти става, Гуени?
Избърсах сълзите от бузите ми и се засмях.
— С мен всичко е наред — уверих я. — Просто съм щастлива, че съм жива. И че имам такова прекрасно семейство. И че този парапет на стълбите е толкова чудесно гладък и го чувствам толкова близък. И че животът е чудно, чудно хубав.
Когато при тези думи отново се просълзих, се замислих дали наистина доктор Уайт ми бе разтворил само аспирин в чашата. Но еуфорията можеше да е просто следствие от поразяващия факт, че бях оживяла и сега нямаше да съществувам като миниатюрна прашинка.