Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
нашите планове и Елена дойде да ме моли да не отвеждам сестра й. Говорихме, но й отказах.
Срещнах се с Ирина на гарата, но тогава тя ме спря и попита сигурен ли съм, че обичам нея, а не сестра й.
Той се умълча, докато търсеше верния път през плета от спомени.
— Да? — Дидие потропна с крак. — И какво стана?
— Стояхме заедно в сенките. Тя ме попита как мога да съм напълно сигурен, че обичам
нея, а не Елена. Нали всички знаем момента, когато една жена настоява за истината, а ти си
наясно, напълно наясно, че това е последното нещо, което искаш да сториш.
— Да — съгласихме се ние.
— Е, казах истината.
— И по-точно? — попитах.
— Казах й, че съм абсолютно сигурен, че точно нея обичам, защото, за да се убедя
окончателно, съм преспал отново с Елена, когато бе дошла при мен преди два часа. И с
Елена нищо не съм усетил! Не съм изпитал никакво удоволствие. Тъй че съм сигурен, че
точно тя е за мен, и то не заради факта, че оная нощ съм бил пиян и съм си въобразил колко я
бива.
— О, мамка му!
— Merde — съгласи се с мен Дидие.
— Отнесох един шамар.
— То и на мен ми иде да те зашия един — рече Дидие. — Срам и позор е, да кажеш на
жена истината без грам украса!
— Сам си си изкопал гроба, Олег — разсмях се. — И никоя не ти прости?
— Баща им пусна след мен професионални престъпници. Трябваше да бягам, при това
бързо!
— Лош късмет — казах. — Така ти се пада, като си се влюбил в Дъщери на полицай.
Обърнах се към Дидие, който отпуснато седеше на стола си, кръстосал крака и подпрял
брадичка.
— Някакви препоръки?
— Дидие има решение! — заяви той. — Под ризата две седмици трябва да носиш две
тениски, от ония, с каквито ходят обикновените работяги. Няма да се къпеш със сапун и
шампоан. Само с вода! Няма да ползваш никакви аромати, нито да се допираш до някого, който използва. И няма да переш тениските.
— И после? — попита Олег.
— После ги изпращаш в два отделни колета, по един за всяка близначка, само с три
думи отзад: „При Леополд", Бомбай.
— И после?
— После даваш снимка на Ирина на келнерите в „При Леополд" и обещаваш награда на
първия, който я разпознае и ти се обади.
— И защо мислиш, че тя ще дойде? — попита Олег. Усмивката му сияеше със същото
онова изражение на последователите от планината, докато слушаха Идрис.
— Миризмата — усмихна се Дидие. — Ако Ирина е твоя, властта на твоята миризма ще
я примами и тя ще дойде при теб на феромонно поклонение. Но само ако тя е твоя и ти си
неин.
— Уха, Дидие! — плесна с ръце Олег. — Веднага започвам!
Той скочи, извади от гардероба и другата ми фланелка и я навлече върху първата.
— Защо снимка на Ирина, а не на Елена? — попитах Дидие. — Или пък и на двете?
— Заради секса — намръщи се Дидие. — Ти не внимаваш ли? Ирина е Елена, но без
задръжките.
— Правилно! — обади се Олег, докато приглаждаше фланелките.
— Именно. — Дидие подуши Олег, за да се увери, че не е ползвал никакви аромати. —
Сексът с Ирина е бил изключителен. Нужно ли е да казвам повече?
Той се изправи и потупа ръкавите си.
— Свърших си работата тук — заяви от вратата. — Олег, натоварвай се физически.
Катери се по високи и опасни места, скачай отвисоко, предизвикай някой полицай, сбий се с
побойник и преди всичко флиртувай с жените, но не прави секс, докато не изпратиш
фланелките. Тя трябва да усети мириса на тигър в теб, на вълк, на маймуна и на мъж, зажаднял за секс, и на жените, които го жадуват. Bonne chance.
И той изфуча навън, ефектно замятайки сивосиния си шал.
— Уха! — възкликна Олег.
— Нали се сещаш, че те помолих да не повтаряш непрекъснато думата с „р"? — го
попитах.
— Да… — отвърна неуверено той.
— Сега добавям в списъка и „уха".
— И списък ли има?
— Вече има.
— Егати, има списък с неща, които ми е забранено да произнасям! — ухили се той. —
Чак ми домъчня за Москва заради тебе, а аз въобще не обичам Москва!
Прав беше. Списък със забранени за произнасяне неща?
— Виж какво, я майната му. Олег, казвай каквото си щеш!
— Сериозно?
— Да.
— Уха, пак съм си руснак!
— Знаеш ли какво — ти нали искаше да покараш мотора ми?